По Стените
- Смрат, гнеж и бабички
- Бийте циганите, не чекии
- За жените само бой, бой, бой и никаква телевизия - може и малко диня
- Иска бъде дизел и бъде тахи
- Пушети тривъ и дишъйти липилу тъпи селяни
- Мразя расизма и негрите
- Ние сме танцуващите и пеещи боклуци на света (N.B.който е гледал Боен Клуб знае защо...)
- Не ме е яд, че колежките ми са грозни. Яд ме е, че започвам да ги харесвам
- PropaGanja
- NATO Air - Just Do It
- In grass veritas
- Внимание ниско прелитащи слонове
- Ако абортът е убийство, то онанизмът е геноцид
- Яжте сандвич с хляб
- Който няма цел, винаги я постига
- Сиръне до посиръне
- Грифонът е кофти гарга
- ПРОДИДЖИ - Изберете Българското
- МобилТел е ТЪПА фирма!!!
- Изборите не променят нещата, ако го правеха щяха да ги забранят...
- Ура за жените, които осъзнават, че са ку*ви
- C200 - само за маниаци и дърводелци
- Toшо ги е еб*л
Браво, ама кой е еб*л?
- Леките жени носят тежки парфюми
- Хемороидите са готини пичове
- Кмете, архитекте! Махнете тази тарба! (надпис върху рекламно пано)
- Обичам родината, мразя държавата
- Плътта около ваг*ната се нарича жена!
- Ако пафкането пречи на пиенето - заеби го
- Върнете ми маркера педали
- Еламугозавър
- Понякога и музиката ни влияе (надпис в 13 блок, Студентски град)
- DEAD MOROZ
- TAKE DEAD
- Проба на маркера
В часа на класния учителката разказва на децата за Европа и Европейския съюз. Става дума и за Шенгенското споразумение и тя пита:
- А най-радостното, деца, е че скоро ние ще отпаднем от "черния списък". Какво ще направите вие тогава?
Всички тъпеят, естествено Иванчо вдига ръка:
- Как какво, веднага си взимам партакешите и изчезвам от тая държава...
- Е, хубава работа, Иванчо, къде е патриотизъма, любовта към родината. Я довечера питай родителите си и си помисли и утре пак ще говорим...
На другия ден:
- Е, Иванчо, какво измисли?
- Ами, госпожо, татко каза че не съм прав.
- Видя ли, Иванчо, и какво друго ти каза татко ти?
- Ами каза, че като махнат Шенген е по-разумно да се кача на едно дърво...
- ?!?
- За да не ме смаже тълпата.
1960 г., СССР, Черно море. Привечер на опустял плаж комсомолката Наташа се къпе в морето чисто гола. Но ето че идва Петя и крещи: " Наташа, Наташа, почакай, имам да ти кажа нещо много важно!". Но като вижда, че Наташа почва да плува бързо-бързо, отдалечавайки се от брега, той също се съблича чисто гол, хвърля се в морето и още по-бързо почва да плува към нея. Наташа, мислейки, че настигащият я Петя иска да я изнасили, започва да плува в шампионски стил, но накрая силите й се изчерпват и тя остава на място в очакване на неизбежното. И ето, Петя я настига, прегръща я, разцелува я и накрая тържествено заявява: "Наташа, наконец и меня приняли в Комсомол!(най-накрая и мен ме приеха в Комсомола!)"