Някой си чуек, разхождайки из Варна - влязъл в магазинче за сувенири. Харесал си една изкусно изработена и наглед стара бронзова котка и попитал за цената и. - Десет кинта за котката! - рекъл продавачът - и още 1000 за историята и. - А не може ли само котката да взема? Не ме интересува историята. - Хубаво, ама ще се върнете, сигурен съм в това. - Пхъ! - изпръхтял презрително туристът, взел котката, оставил десетак и си излязъл. Още на входът някаква улична котка присламчила към него. След няколко крачки от близкият двор изскочили още три-четири, на първото кръстовище го посрещнали нови десетина. Човекът крачел все по-бързо, но напусто - отвсякъде извирали още и още и още и още и още и още и още котки и тръгвали след него. Затичал се ония, а вече хиляди котки го преследвали. Стигнал до краят на улицата - пред него - само море. Не знаейки какво да прави, туристът с все сили метнал бронзовата котка в морето, а ордите котки профучали край него и наскачали след сувенирът. Туристът седнал запъхтян на вълноломът, държал тимберицата си в ръце, не можейки да повярва на видяното, след това хукнал обратно към магазинът. - Хи-хи-хи! - потрил ръце търговецът - нали ви казах, че ще се върнете? Една бимберичка и имате историята? - Не ме интересува историята - рекъл запъхтян човекът - Малък бронзов политик, имате ли? Имате ли?
Данъчната служба на Великобритания не е приела данъчната декларация на един мъж, защото е отговорил "очевидно" неправилно на един от въпросите. В отговор на въпроса: - Имате ли някой на ваша издръжка! Мъжът е отговорил: - 2,1 милиона нелегални имигранти, 1,1 милиона наркомани, 2,2 милиона "безработни" просяци, 900 000 престъпници в над 85 затвора, повече от 650 идиоти в Парламента, и Европейската комисия като цяло. Данъчната служба е счела този отговор за неприемлив. На което, мъжът отговорил: - Кого съм пропуснал?
Разговор между баща и син:
- Тате, трябва да правя специално проучване за нашето училище. Мога ли да ти задам един въпрос?
- Разбира се сине. Кажи?
- Какво е политик?
- Ами сине, как да ти кажа ... Нека да вземем да пример нашата къща. Аз нося парите - един вид, аз все едно съм "Ръководство"-то. Майка ти казва к`во да правим с парите - значи тя ще е "Правителството". Ние се грижим за теб и твоите нужди, така че нека ти си "Народа". Прислужницата ще я наречем "Работническа класа", а твоят по-малък брат - "Бъдещето". Разбра ли ме?
- Ъ-ъ-ъ, нещо не схванах много добре. Нека да помисля ...
През ноща момчето се събужда от плача на по-малкото братче и отива да види какво става. Видял, че малкия се наакал здраво, решил да каже на родителите си. Когато влязъл в тяхната стая намерил само майка си, спяща непробудно на седмото небе. Решил да се обади на прислужницата. Почукал няколко пъти на вратата, но никой не се обадил. Тогава погледнал през ключалката и видял баща си и прислужницата заедно в леглото.
На следващата сутрин:
- Тате, мисля че разрбрах какво са политиците.
- Браво, сине! Обясни ми с твои думи, какво точно си разбрал.
- Ами докато "Ръководството" се еб*ва с "Работническата класа", "Правителството" - спи, "Народът" никой не го поглежда, а "Бъдещето" е цялото в лайна.
Сподели