Какво не бива да казва мъжът на жената по време на с*кс:

Опа! Май, че се изпуснах.

Ако свършиш бързо, ще мога да гледам мача по телевизияа.

Приличаш точно на майка си.

Сети ли се да заключиш задната врата?

Само като си помисля, че всъщност исках да сваля приятелката ти!

Продължавай, но имаш ли нещо против да дочета тая книга?

Какво ще вечеряме утре?

Нали имаше ключове за белезниците?

Телефонът ми звъни! Трябва да отговоря!

Виждам какво има в носа ти.

А, между другото, следобед сгазих котката.

Тоя цирей на брадичката ти е отвратителен.

Казвал ли съм ти, че в това легло е умряла леля Агата?

Така правеше и Линда.

Приемаш ли кредитни карти?

Постоянно си фантазирам за Барбара Буш.

Споменах ли ти за видеокамерата.

Побързай - стаята се плаща на час.

Извинявай - сигурно е от печения боб?

Щеше да е по-забавно с още няколко души.

Опитай се да не оставяш петна, става ли?

Току-що се сетих за отговора на три вертикално. Веднага се връщам.

Знаеш ли какво е "развращаване на малолетни"?

По-тихо. Майка ми спи леко.

Това ли беше? Сега може ли да си тръгвам?
Фидел Кастро умрял и се запътил към рая. Пред Райските врати го спрял Св. Петър и му казал:
- С този комунизъм и мизерия в Куба не те пускам в рая. Мястото ти е долу при колегата Луцифер.
- Моля те пусни ме, не ща в ада - примолил се Кастро.
- Не става - казал Св. Петър и го натикал в асансьора за ада.
Слезъл долу Кастро при Луцифер. Рогатия го вкарал вътре в един казан и подпалил огъня.
- Чакай, недей - примолил се Кастро- пусни ме горе, поне куфарите да си прибера...
- Не се притеснявай за тях, ще си ги получиш куфарите - казал Луцифер и моментално изпратил две дяволчета да приберат багажа на Кастро от Рая.
Отишли дяволчетата пред Райските врати ама било вече 17.30 - работното време свършило и вратите заключени.
- Дай да прескачаме, че ако не се върнем с куфарите Луцифер ще ни откъсне опашките - казали си дяволчетата и тръгнали да прескачат вратата. По райската алея в това време се разхождал Св.Петър и като ги видял да прескачат си рекъл:
"Кога отиде брадатия Кастро в ада, кога бежанци започнаха да идват от там..."
Иванчо се прибира от училище, баща му го пита какво са учили. - Политическото устройство на държавата, но нещо не го разбрах. - Много просто, сега ще ти обедня. - казва баща му. - Аз работя и изкарвам парите, значи аз съм капитала. Давам ги на майка ти, тя е ги разпределя, за каквото трябва, тя е правителството. Майка ти нарежда на домашната прислужница, какво да прави, значи прислужницата е работническата класа. Дядо ти се бърка навсякъде и следи за реда, точно като профсъюза. И за кого правим всичко това - за теб, значи ти си народа, и за твоето по-малко братче, защото то е бъдещето. Разбра ли сега. Иванчо се почесал по главата: - Май ще трябва да си помисля една нощ.. През нощта братчето му се наакало, разревал се и събудил Иванчо. Той отишъл в спалнята, гледа баща му го няма, майка му хърка и не се събужда. Отишъл да търси домашната прислужница и намира баща си при нея в леглото, толкова зает, че не го забелязва, а през прозореца, дядо му шпионира. Върнал се отново в детската. На сутринта баща му попитал, дали Иванчо е разбрал обяснението му от снощи. - Тате, всичко ми е ясно. Капитала чука работническата класа, правителството спи, прогсъюза само гледа, народа го игнорират, а бъдещето лежи в лайна...