Президентът на Русия идва на почивка в САЩ. По време на обиколката си среща Американския президент близо до Ниагарския водопад. Двамата разговарят:
- Моите хора са страшно верни - казал руския президент.
- Не, не, моите са по-верни - отвърнал американския.
Така спорили дълго време. Накрая руският президент предложил да изпитат верността на хората си, като ги накарат да скочат във водопада. Двамата президенти извикали по един човек от охраната си.
- Скачай във водопада -к азал американския президент на своя телохранител.
- Не мога, сър, имам жена, деца.
- Скачай - заповядал руският президент.
Войникът се приближил до водопада и скочил. Долу го хванали с предпазните мрежи. Американският президент, впечатлен, се приближил до руския войник и му казал.
- Никога до сега не съм виждал такава вярност. Какво те накара да скочиш?
- Е, как какво? -отвърнал войникът - Та нали имам жена, деца.
Бай Иван бил портиер в едно предприятие. Един ден идва при него директора и му казва:
- Бай Иване, утре ще идва Петър Стоянов на посещение при нас. Вземи тука поизчисти, замажи тук там където трябва, за да не се изложим пред призидента.
Оправил всичко Бай Иван и на другият ден пред предприятието спрял една лимузина. От нея излязъл Петър Стоянов и виждайки Бай Иван се изненадал:
- Ооо, Бай Иване, къде си бе, не съм те виждал от доста време. Как си, какво правиш?
Директора също изненадан си замълчал.
След време на посещение дошъл и Бил Клинтън. Излизайки от Ролса американския президент видял Бай Иван:
- Бай Иване, къде си бе човек. Ела да те водя на банкет да да ми кажеш как си, що си.
Директора вече много изненадан решил да повиши заплатата на бай Иван.
През лятото от предприятието се организирала екскурзия до Италия и Бай Иван от новата си заплата заделил пари за нея.
Като отишли във Ватикана, папата изнасял реч на хората. Видял той Бай Иван и веднага го извикал на трибуната при него. Почнали двамата да изнасят речи, да пеят, да си говорят и по едно време Бай Иван гледа директора припаднал. Веднага отишъл при него и започнал да го свестява. Като го свестили го попитали какво е станало, а директора отговорил:
- Абе Петър Стянов познава Бай Иван - хубаво, Американският президент също го познава - още по хубаво, ама да дойде при мен един японски журналист и да ме пита кой е тоя на трибуната с Бай Иван!?
Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона:
- А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли?
- Но, другарю Сталин, - уплашено отвръща маршалът - аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват?
- Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня...
След разговора Сталин затваря телефона и си мисли:
"Така... На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"
Сподели