Било зима, снегът се сипел като нежна дантела върху билото на планината, а на гледката, застанали до черния си Мерджан, се любували двете мутри Карфиола и Репата. Те току-що били осъществили успешна кредитна операция - човекът, обект на тяхната иновация, още тичал само по боксерки надолу по заледния склон, а те отмаряли.
Романтичната гледка на красивата зимна природа разтопила дори сърцата на Репата и Карфиола. Снежинките нежно докосвали ръбестите им черепи и се стопявали върху челата им с площ от три квадратни милиметра, а една дори се завряла във вратлето на Репата. Той се усмихнал, въздъхнал и казал:
- Карфиол, искаш ли да ти задам една гатанка?
- Давай, Репа! За тебе винаги! - отговорил Карфиола.
- Ами, какво е това, дето пада през зимата, леко така се сипе на земята, започва със "с" и завършва на "очка"?
Карфиолът изпаднал в лек интелекутален потрес. Двете му мозъчни клетки се напънали като Слави Трифонов пред бат` Бойко, но не успели да създадат градивен отговор. Карифиолът свел срамежливо глава и продумал:
- Не знам какво е това, дето пада през зимата и започва със "с" и завършва на "очка". Какво е?
- Сняг, бе, браточка! А знаеш ли какво е това, дето пак пада през зимата, пак леко се сипе и започва със "с" и завършва на "ах".
Карфиолът пак вдигнал безпомощно рамене и прошепнал гузно:
- Не знам!
- Сняг бе, браточка! Нали ти казах!
За някаква много, ама много важна мисия, руската разведка решила да ползва най, ама най-опитния си и засекретен агент, който непрекъснато бил дообучаван, доошлайфан и държан в дълбок резерв.
Пристигнал разведчикът в САЩ, оглеждал се няколко дни да не го следят и се влял в тълпата. Като начало седнал в заведение, пред бармана и си поръчал чай. Барманът му сервирал, навел се дискретно до ухото му и го попитал:
- Е, как е сега у вас, в Русия?...
Сякаш мълния треснала разведчика - разконспириран!
- Как познахте че съм руснак?
- Само руснак може да пие чая си, а лъжичката му да е в чашата...
Разведчикът веднага докладвал, където трябва, изтеглили го и понеже обучението му струвало много скъпо, продължили да го доошлайфат, детайл по детайл и след година усилени тренировки, отново го пратили в Щатите. Отново пристигнал на посочения адрес, оглеждал се няколко дни да не го следят и се влял в тълпата. Влязъл в заведение, седнал срещу бармана и си поръчал чай. Барманът му сервирал, навел се дискретно до ухото му и го попитал:
- Е, как е сега у вас, в Русия?...
Сякаш сто мълнии треснали разведчика - пак разконспириран!
- Как познахте че съм руснак? Лъжичката ми не беше в чашата...
- Само руснак може да пие чая си, а в погледа му да се вижда - сякаш лъжичката му е в чашата...
След края на втората световна война Молотов казал на Сталин:
- Стига сме работили бе другарю Сталин, нека излезем и се поразходим в гората край Москва и да изпием една бутилка старо френско вино...
Сталин се съгласил и след като се усамотили в гората Молотов извадил бутилката вино и се опитал да я отвори... но напразно. Сталин го видял че се мъчи и решил да му помогне:
- Дай аз ще я отворя!
Опитал се и Сталин, но тапата не помръдвала... (те никога не са отваряли бутилки през живота си). Тогава едно козарче минавало край тях с козите и поискало да им отвори бутилката...Те се спогледали, но няма как - дали му бутилката... Момчето взело бутилката и с все сила я зхвърлило срещу близката скала и тя се пръснала...
- Чакай бе, какво направи? Ти кой си бе?
- Аз съм пионера Миша Горбачов!

PS: Горбачов е бил тогава на 14 години, знаете и отношението му към алкохола като президент на СССР.