- Чарлз, каква е тази радост в българския ФБ? - Празник, сър… - И какво ще празнуват? - Четири почивни дни, сър. - Но защо вдигат толкова много шум, Чарлз? - Ами ще ядат и пият, сър. - И с какви пари, Чарлз, нали са бедни? - Със заеми, сър. - Че могат ли да си го позволят? - Не, сър. - Тогава защо го правят? - Ами, българи, сър…
Относно въпроса на кифлите: - Къде изчезнаха истинските мъже в България? - Истинските мъже не късат салфетки под ритмите на Галена в нощните клубове. По това време те отдавна спят, защото на сутринта ги чакат далеч по-важни дела от твоите "вафли" в косите. Истинските мъже ги срещаш всеки божи ден, но не ги забелязваш, защото не карат кабриолети и не висят в лъскавите сладкарници. Всъщност може и да не ги срещаш толкова често, защото истинските мъже излизат поне три часа, преди ти още да си махнала гурелите от засъхналата си спирала. Не виждаш и парите им, защото те не са върху барабаните на оркестъра в кръчмата, в която ходиш всеки петък. Техните пари са в банката, на влог. Истински мъже има и ти ги срещаш всеки ден, но не ги забелязваш! А не ги забелязваш, защото те не искат да срещнат теб...
Един мъж всяка трета седмица от месеца, в петък, влизал в едно заведение, поръчвал 4 ракии, изпивал ги и си тръгвал. След време барманът го попитал, защо прави това и мъжът отговорил: - Ние сме четирима приятеля, но се разпръснахме по света и се разбрахме, където и да сме, по това време всеки да влиза в заведение, да поръчва по четири питиета, да ги изпива и така ще се чувстваме заедно. След време мъжът влезнал в заведението, поръчал 3 ракии и запил. Барманът се приближил и изказал съболезнованията си за приятеля му. - А, не, казал мъжът, благодаря, всички сме живи и здрави, само, че аз отказах пиенето.
Петка и Чапай били още ученици. Когато свършила лятната ваканция, в първия учебен час учителят заразпитвал учениците кой какво е правил през изминалото време.
Дошъл ред на Петка. Било му неудобно да разкаже истината, затова решил да замени пиенето с риболов, а жените с книги.
- Лятото беше много интересно. Събуждах се сутрин премалял от четене, книгата още в ръката ми и рано, рано тръгвах за риба. Нарамя няколко въдици, извикам Чапай, пътьом вземем няколко книжки и слизаме на реката. Хвърлим набързо пръчките, пък като ни доскучее вземем, че прочетем някоя книжка... И така, по цял ден риба - четене, риба - четене, та цяло лято...
Есен. Очаквания - одеало, камина, книги, филми, топла компания. Реалност - сополи, сополи, сополи, сополи, сополи, сополи, о божеее!
На връщане от събор една монахиня се случила да седи в самолета до една изтупана кол-гърл. Разглеждайки я от глава до пети монахинята полюбопитствала: – Много хубаво палто имате, сигурно е струвало много скъпо. От съпруга ли ви е подарък? – О, не – отвърнала елитната кол-гърл, – един президент ми ги подари, много обичаше свирките ми. – О, Боже – взела да се кръсти монахинята, – прости ми любопитството и че слушам такива скверни речи! След половин час обаче не издържала и отново се обърнала към съседката си: – Чантата Ви също е много шикозна, не съм виждала досега такава. – Да, наистина, тя ми е от един арабин, той много обичаше да ме взема отзад… – Боже мили – отново се прекръстила монахинята, – Прости ми, че отново попитах, прости и на нея, тя на знае какво прави! Свършило пътуването, монахинята се прибрала в манастира, затворила се в килията си, помолила се и изгасила свещта. След 10 минути се чуло почукване. – Кой е? – попитала монахинята. – Отец Онуфрий – чул се тих глас отвън. – Да ми се махаш с твоите лимонови резанки! – викнала монахинята и се завила презглава.
В края на есента, журналист интервюира фермер: – Как мина за вас годината? – Много добре! Пшеницата стана, за хляб ще имам, много зеленчуци и плодове имам, кравата е добре - мляко ще имам, свинята се опраси… – А за нещо не бихте ли искали да благодарите на Бойко Борисов? – За какво да му благодаря? Сам посадих всичко, сам поливах, сам събирах реколтата, сам ринах лайната в обора? – И все пак помислете? – Е, имам някои съмнения за свинята, от кого ли така бързо се опраси, ама само предполагам…
Сподели