Вървял щурец по пътя, а насреща - мравка. - Бабо Мравке, где така! - Тичам, Щурчо за храна! А, ти накъде? - Днес калинката е булка и съм канен на свирня! - А, когато сняг забръска, кво ще чиниш ти зимъска? - Ще си гледам бабо кефа с руйно вино и мезета! На следващото лято се срещат отново: - Бабо Мравке, где така? - Ами, аз все за храна. А ти Щурчо на къде? - Аз отивам на море. Имам договорче с бар! Лайф – изобщо морски цар! - А, когато сняг забръска? - Ще си гледам бабо, кефа! Джакузи, мацки, питиета... На следващото лято - пак: - Здрасти, Щурчо! Спри се бре! Де си тръгнал - на море? - Но! Мерси мадам! Уи, имам аз концерт в Пари...! - Като ходиш в Париж – Лафонтена ти ще видиш? - Канил съм го на концерта! Той е моят първи фен! - Като го видиш - му кажи да си майката е*е - положителен герой – аз съм в баснята, добре! Но, той тебе е обрекъл на живот! Хем безгрижен, хем в порок! Спирам да работя! Край! И аз искам само Лайф!
В едно село се появила мечка - стръвница. Хората се видяли в чудо и извикали ловец, който да ги отърве от страшния звяр. Завели го те при леговището на мечката и го оставили там. Зачакал ловецът пред бърлогата, час, два, три - нищо. По едно време някой го потупал по рамото и що да види - пред него самата мечка-стръвница му проговорила:
-Какво да те правя сега, да те ям или ще ми дадеш да те опъна?
Нямало как ловеца свалил гащи, и мечката го оправила.На другата сутрин с пушки, ножове и въжета ловеца пак зачакал мечката пред леговището. Чакал, чакал стъмнило се, а мечката я няма. В полунощ някой го потупал по рамото. Обръща се нашия-мечката ,и пак го опънала. На третия ден, ловецът взел автомат,бомби, лазерен мерник, въоръжен до зъби, чакал ден и нощ. На зазоряване отново се появила мечката, потупала го по рамото и го поитала:
-Абе ти да не си гей...?