Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!
Петък през нощта в килията на II РПУ - София. Изведнъж дежурният отключил вратата и вкарал нов арестант - дядо. На всички станало очевидно, че това не е просто дядо, а възрастен мъж, видял много в живота. Един от задържаните поканил дядото да седне до него. След зорките и учудени погледи на всички, той казал:
- Прибраха ме, защото си отпих от халбата.
Мъжете се шокирали и казали:
- Дядо, ти нас за какви ни имаш?
Дядото се позамислил и казал:
- Е, добре, момчета, ще ви разкажа. Току-що си спомних. Отивам аз на плажа и виждам чисто голо младо момиче да си лежи. Приближих се до нея и виждам, че тя е уникално красива. И нали съм мъж и то ме зове... Наведох се и я близнах отдолу, а то сладко, сладко...
Тогава един от затворниците го прекъснал:
- Дедо, това не е сладко, а солено!
Дядото се ухилил и казал:
- Ето, аз затова ви казвам, че е по-добре с халбата...