Блъскат се на светофар "Запорожец" и "Мерцедес 600". От "Мерцедеса" излизат четири говеда, а от "Запорожката" стар дядо. Мутрите му казват:
- Дядка, ако утре по това време не ни донесеш 10 000 $, то с теб е свършено.
Срещат се на следващия ден.
- Дядка, донесе ли парите?
- Синко, от къде да ги взема толкова пари?
- Добре, направихме хубава сделка, за това ти опрощаваме 2000. Утре ще ни донесеш осем хилки.
И си тръгнали. На следващия ден.
- Къде са парите?
Дядото жално обяснява колко е беден.
- Добре, днес шефът е рожденик, утре да донесеш 5 000 и си свободен.
На следващия ден.
- Е, старчок, донесе ли кинтите?
- Нямам толкова пари, много съм беден.
Старшата мутра озверява:
- Край, до тука беше. Пешо, застреляй го!...
Дядото плаче:
- Знаех си аз - днес тъщата има рожден ден.
Скъпи ми синко,
Пиша ти бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо. Вече не живеем там, където, живеехме, когато ти напусна дома ни.
Баща ти прочел в някакъв вестник, че на човек му се случват най-много неприятности и нещастни случай в радиус от около 30 км. от дома му, затова се преместихме на друго място.
Няма да мога да ти изпратя адреса, защото последното селско семейство, което е живяло тук е взело номерата на къщата с тях, за да не си сменят адреса. Това място е наистина много хубаво. Дори има и пералня. Но не съм сигурна дали работи добре. Миналата седмица сложиш вътре малко дрехи, затворих капака и дръпнах синджира. От тогава не сме ги виждали.
Времето тук не е лошо. Само дето миналата седмица валя два пъти.
Първият път за 3 дена, вторият за 4. Относно това палто, което искаш да ти изпратим, чичо ти Гошо каза, че ще е прекалено тежко, ако го сложим с копчетата в колет, затова ги отрязохме и ги сложихме в джобовете на палтото.
Оня ден Муньо си заключи ключовете за колата вътре в колата. Много се бяхме притеснили, защото му трябваха цели 2 часа, за да си отвори колата... и да ни изкара нас с баща ти от вътре.
Сестра ти роди бебенце тази сутрин. Но все още не знам какво е то и ми е трудно да ти кажа дали си станал леля или чичо. Бебето много прилича на брат ти.
Вуйчо ти Крум падна в един казан за ракия миналата седмица.
Някакви хора се опитали да го издърпат от там, но той успял да отбие нападението им, след което се удавил. После го кремирахме и той горя цели три дена. Краката му все още тлеят.
Трима от твоите приятели паднаха от моста преди няколко дена, докато се возели в самосвал. Мишо карал самосвала. Той успял да си отвори прозореца и да се изплува, другите двама обаче не успели да свалят задната преграда на
самосвала и се удавили.
Няма повече какво друго да ти кажа, синко. Нищо изключително и извънредно не се е случвало тук.
С обич, Мама
Едно момиченце много мрънкало на баща си:
-Тате, искам кукла.Моля те,купи ми кукла.Татеееееееееее!Куклааа...
Бащата се ядосал, свалил си гащите и казал:
-Това, ще е твоята кукла!
-Мерси тати!Урааа...
Една сутрин, бащата се събужда, с адски болки в слабините. Поглежда си х*я.Целият лилав. Отива при щерка си:
-Какво си направила, ма?
-Ами, тате, аз.Докато обличах и събличах куклата, тя повърна и аз я набих с точилката.
Доктор Уотсън се срещнал със стари приятели и решили да пийнат, за да полеят срещата.
Унесени в спомени, се натряскали здраво и решили да хванат баскервилското куче и да го изнасилят. Речено-сторено, отишли в блатото, хванали баскервилското куче и го изнасилили.
На другата сутрин го цепи яко главата, слиза в кухнята да пие кафе, а там го чака Шерлок Холмс
- Драги Холмс, няма да повярваш какво правих снощи...
- Срещнал си стари приятели, напили сте се и сте ходили да изнасилите баскервилското куче.
- Холмс, ти ме изумяваш. Как разбра?
- Да си виждал куче да пуши лула, идиот такъв?
Събота сутрин е. Събуждам се и ми е нещо неестествено. Поглеждам часовника - 10:30. Не е възможно! В събота никога не съм спал толкова до късно. Не чувам никой съсед да прави ремонт, няма къртене, пробиване, рязане, заваряване, нищо! Тишина! Леля Гинче над нас и тя още не е пуснала прахосмукачка, а е вече 10:30, какво се бави, по дяволите? Глухата баба Миче пък още не си е включила телевизора. Странно, точно преди седмица по това време бях неволен свидетел на поредната любовна драма на Рич от "Дързост и Красота". А сега е тихо, ненормално тихо. Единственият звук, който достига до мен е някакво далечно лежерно гугукане. Давам си сметка, колко прекрасно може да е едно съботно утро, ако те оставят да се наспиш. Протягам се сладко-сладко в леглото и се обръщам на другата страна да си доспя в царството на тишината, когато някой някъде се изкрясква: - "Тока додиии"...
Двама пичове искали да излизат една събота вечер, но били много зле с парите и имали всичко на всичко един лев. Първият казал: - Чакай малко, имам хитър план, ще видиш! И отишъл да купи една голям наденица за един лев. - Ама много си тъп! - казал другия - Нямаме и една стотинка вече, кво ще правим сега? - Не се притеснявай, ще видиш! - му отговорил първия. Влизат в една кръчма, поръчват си две уискита и ги пият. След като ги изпили, единият казва на другия: - Ето го пиниза! И си отваря ципа и мушва тайно наденицата вътре. - Заставаш на колене пред мен и смучеш наденицата, този номер винаги минава, ще ни изхвърлят веднага! Единият изважда значи наденицата, другия коленичи и започва да я смуче... Винаги бачкал номерът, шефът веднага ги вижда и вика: - Тук без тия господа, махайте се веднага! Понеже трикът бачкал, повторили го те в друг бар, пият второ уиски, хоп наденицата и ги изгонват... Ходят така от бар на бар, но в 15-ия бар (и толкова уискита) единия казва на другия: - Слушай, спираме, не мога повече, много ме заболяха краката от това коленичене! Той му отговаря: - Ами аз... Не мога повече, загубихме наденицата някъде между 3-тия и 4-тия бар...
Сподели