Из бележника на джентълмена
Истинският джентълмен поръчва на дамата си от питието, което и той пие, за да не ги меша.
Истинският джентълмен изчаква тактично в тоалетната, докато дамата плаща сметката.
Истинският джентълмен, когато се връща от пазар, върви пет крачки пред съпругата си, която мъкне пълните чанти, за да й спести съчувствието на околните.
Истинският джентълмен, когато е насаме с красива дама, не стои с ръце в джобовете.
Истинският джентълмен е човек на честта и държи на изрядния си външен вид. Затова преди да си тръгне за вкъщи, внимава да не си сложи слипа наопаки.
Истинският джентълмен, след като прекара нощта с дама, задължително се запознава с нея.
Истинският джентълмен не отстъпва мястото си в обществения транспорт на дами, за да не ги докачи на тема възраст.
Истинският джентълмен не се прави на изненадан, научавайки, че съществуват и хора, които изобщо не са чували за него. Невежи е имало през всички епохи.
Ако единственият костюм на истинския джентълмен е сив, той подарява на съпругата си за рождения й ден сива, а не жълта вратовръзка.
Събудила се една сутрин Марийка и що да види - по гащичките й имало кръв. Бързо изтичала при майка си, за да я попита какво й има, но майка й не знаела как да обясни положението, затова пратила Марийка в селската поликлиника. Така и сторила, забързала се тя, но на улицата срещнала Иванчо, който умирал от скука и щом видял Марийка, веднага я спрял с думите:
-Къде си се забързала, ма Марийке?
-При фелшера.
-Защо, ма?
-Няма да ти кажа.
-Хайде де, на мен можеш да кажеш, нали знаеш, че пазя тайна.
Марийка се позамислила, но в крайна сметка решила да му покаже за какво става въпрос. Разказала му как там отдолу й тече кръв и колко е притеснена. Иванчо веднага влезнал в ролята на доктор и казал:
-Вдигай роклята и сваляй гащите.
Така и станало. Когато Иванчо погледнал отблизо как стоят нещата се втрещил и казал:
-Как няма да ти тече кръв, ма, някой ти е отрязал пишката и даже не е зашил раната!
Мъж помолил Господ: Боже, размени местата ни с жена ми! Тя си седи у дома и не прави нищо. Искам да съм на нейно място… Господ изпълнил молбата му. На следващата сутрин мъжът се събудил на мястото на жена си. Скочил от леглото, приготвил закуска. Завел голямото дете на училище, а малкото – в детската градина. После напазарувал. Сготвил обяд. Успял да си почине, докато пътувал към училището, за да вземе голямото дете, а след това по-малкото от детската градина. Завел ги на кръжоци и тренировки – първо едното, после другото. Взел ги оттам и обратно вкъщи. У дома – уроците и домашните. Междувременно приготвил вечерята, измил съдовете. След като всички се навечеряли, разтребил и почистил. Приготвил децата за лягане – къпане, миене на зъби. Сложил ги да спят. Тъкмо си легнал да отдъхне и жена му си поискала съпружеския дълг… Минал месец. Мъжът се помолил на Господ: Боже, върни всичко обратно, не издържам повече… Господ му отвърнал: Късно е, вече си бременен!
Лято. Жега. Влакът София - Варна. Няма никакви места, всичко е претъпкано. На двама тарикати обаче не им се стои прави. Влизат в едно купе и почват да гледат под седалките, излизат... Влизат в следващото купе, пак гледат под седалките... Пътниците ги питат: - Какво правите, бе? - Абе, изпуснахме си змията и я търсим... Лека полека пътниците се изнизали от купето. Нашите се настанили вътре, заключили вратата, пуснали пердетата и легнали да спят. След няколко часа се събуждат. Единият поглежда през позореца. Вижда чичката, дето почуква колелата на влака... - Еййй, чичеее, във Варна ли сме вече? - Абе, к'ва Варна, бе... Вие не разбрахте ли... Некви идиоти си изпуснали змията и трябваше да откачим вагона.
Сподели