Стар евреин отишъл в синагогата и започнал да се оплаква на равина: - Рави, рави, за Бога, голям проблем имам, помогни ми, рави! Синът ми стана християнин. Посмутил се равинът, позачудил се, но казал: - Ела утре сутринта пак. Тази нощ ще си поговоря с Бог и Той ще ми каже какво да направим. На другата сутрин старият евреин дошъл отново. - Е, рави, какво ти каза Бог? - Ами, поговорихме си с него и Той каза да не се притеснявашл И Той имал подобен проблем преди време.
Седи си един каубой в бара и си порка. Към него се приближава млада дама и завързва разговор:
- С какво се занимаваш? - пита дамата.
- Ами виж сега - аз съм каубой. Цял живот съм бил каубой, баща ми, дядо ми, изобщо всички мъже в нашият род са били каубои. А ти каква си?
- А, ами аз съм лесб*йка. Сутрин като стана, си мисля за жени. Докато се мия в банята, пак си мисля за жени, като ям - мисля си за жени, пазарувам - пак си мисля за жени. Абе изобщо през цялото време си мисля за жени.
Каубоят кимнал разбиращо и дамата си заминала. След известно време до него сяда друга млада жена, и отново му задава въпроса какъв е и с какво се занимава.
- Ами, как да ти кажа - отвърнал каубоят - аз досега си мислех, че съм каубой, ама преди малко разбрах, че всъщност цял живот съм бил лесб*йка.
Една млада жена си вървяла по центъра, когато без да иска настъпила Вълшебното Лайно. Изведнъж се озовала назад във времето – далеч в каменната епоха. Гледа планини, гори, диви животни... Много се уплашила. Тръгнала покрай един поток да търси хора. Вървяла няколко дни, а нощите прекарвала завита с листа и клони. Една сутрин забелязала пушек до някаква пещера. Гладна и премръзнала се затътрила с последни сили към мястото. На входа седял праисторическият човек. Приличал на бизон – едър мъж, брадат, с дълга гъста коса. Чоплел кокали пред огъня. Като видял момичето, скочил с каменната си брадва в ръка: - К’ва си ти, ма? - Изгубих се, господине. Моля те, вземи ме да живея в твоята пещера! – примолила му се девойката. - Мах’са от тука, ма. – отвърнал грубо ловецът с тежкия си глас. - Моля те, моля те, ще се грижа за теб, ще пера кожите, ще ти чистя, ще ти готвя, ще поддържам огъня... само ми позволи да остана при теб. - Не, разкарай се. Не ми трябваш. - Много те моля, гладна съм и ми е студено. Страх ме е от дивите зверове, не ме оставяй сама! Праисторическият човек я съжалил и пуснал девойката вътре. Взел си копието, лъка, стрелите и поел на лов. Обърнал се назад, а тя весело му махала. Вечерта се прибрал, носейки на рамо убита сърна. Пещерата била подредена, кожите изпрани, огнището преместено на по-уютно място, така че да се виждат рисунките на стопанина... женската ръка личала навсякъде. В каменната тенджера къкрела ароматна чорба, а в дървената паница имало сок от ферментирали круши. Първобитният човек отрязал единия бут на животното, а тя опекла месото с набрани по-рано подправки и грудки. Пийнали, хапнали (тя му направила забележка да не мляска като свиня). Поговорили си. Гледали с усмивка все още младото рохко небе. Станало късно. Легнали завити под новия козешки юрган. Той захъркал, тя го прегърнала, той се обърнал, тя го целунала. Последвало сношение с мозъчни изригвания. На сутринта ловецът станал рано. Замислен седнал до димящото огнище. Погледнал надолу и казал на себе си: - За това ли си служила, кожена пръчице?! А аз цял живот да чупя костенурки с тебе?!
Митница. Коли, камиони и изнервени пътници... Пред митничаря стои Гарабед.
- Господине, Вие не знаете ли, че е забранен вноса на кафе над 1 килограм, какъв е този 100 килограмов чувал с бразилско кафе на зърна?
- Ми, той такова, г-н митничар, той е храна за канарчето - мъмри Гарабед.
- Че ти къде си виждал канарче с кафе на зърна да се храни бе?
- Абе аз, г-н митничар, да си направя човещината - му нося този подарък, пък то ако иска да яде...
Сподели