Снощи бях много пиян. Не помня нито как съм се прибрал, нито ккак съм
си легнал. Сутринта, жената ме събужда с голяма усмивка и казва:
- Гоше, айде бе мойто момче, че ще изстине закуската.
Хм. Тука става нещо. Друг път, за две ракии ще ми издере очите, а сега..!? Отивам в кухнята, а там масата сервирана като за банкет. Сядам аз и почвам да се храня, а отвътре съм на тръни. Какво ли е намислила?
Седна тя до мен и галейки косата ми, ме попита:
- Сокче искаш ли, или да ти отворя биричка?
Онемях. Това не е жена ми, или поне не е тази която познавах до сега. Успях някак си да и отговоря едно „бира“ и я заоглеждах странно.
Носейки бирата тя каза:
- Сега вече съм сигурна, че обичаш само мен.
- Що ма? - попитах аз.
- Кво толкоз съм направил?
- Ами снощи с голям зор успя да стигнеш до леглото и се бухна в него с все дрехите. Станах и започнах да ти се карам и да те събличам, но като стигнах до ципа на панталона, ти се задърпа и ми се разкрещя „Марш ма,
к*рво! Аз съм женен!“
Една стара мома я засърбяло, ма никой не се навивал да я уважи, че била доста грозна горката. Посъветвала се тя с приятелки и и казали да викне водопроводчик, да нареже една хубава салата с яко пиене... и щял да и се отвори парашута...
Приготвила се нашата с ядене и пиене, набила един здрав шут на сифона и викнала водопроводчика. Пристигнал той, видял масата със салатата и пиенето... и му станала ясна историята. Хапнали, пийнали и по едно време водопроводчикът, вече порядъчно почерпен, поискал да му сипе една лимонада. Дръннал си той ракията, пък лимонадата – в шепичка и я прокарва през перчема. И така няколко пъти: ракия – екс, лимонада – перчем.
По едно време момата не издържала:
- Извинете, ма защо го правите това с лимонадата?
- А бе, тя работата ясна – ще те уважа. Ма, поне да не ми настръхва косата много...
Сподели