Съдията:
- Гражданин, защо удушихте съвсем непозната жена?
- Господин съдия, пътувам си аз в трамвая, влиза тая. Отваря чантата, вади портмонето затваря чантата. Отваря портмонето, вади билет, затваря портмонето. Отваря чантата, прибира портмонето, затваря чантата. Дупчи билета, отваря чантата, вади портмонето, прибира билета, затваря портмонето, прибира портмонето в чантата, затваря чантата. Отваря чантата, вади портмонето, затваря чантата, отваря портмонето, вади билета, затваря портмонето. Проверява дупките на билета, отваря портмонето, прибира билета, затваря портмонето, отваря чантата, прибира портмонето, затваря чантата.... и в този момент се чу:
- Всички карти и билети за проверка! Тя отваря чантата...
Съдията:
- Стигаааа, ако още веднъж отвори портмонето и ще те удуша!
Събрали три котки - на свещеник, на архитект и на режисьор. сипали им в купички гранули. Котката на свещеника направил от гранулите кръст, помолил се над него, след това изял храната и легнал доволен да спи. Котката на архитекта направил от гранулите някакъв макет, помислил над него, похвалил се, а след това изял гранулите и също легнал да спи. Котката на режисьора строшил на прах с купичката гранулите, направил си три пътечки, изшмъркал ги, изчукал другите две котки, след което се понесъл из стаята, с викове:
- "Аз така не мога да работя!!!"