Група рокери от Ангели на-не-знам-кво изпълвали пътя с техните мощни мотори. Стигайки до някакъв мост забелязли няколко полицейски коли. Дребна фигурка, може би дете или жена, висяла на една ръка над бурната вода… Главатарят Джак – 53-4 годишен 120 кила мъж със ЗиЗи топ брада вдигнал ръка. Всички спрели. Изключил мотора, бутнал стъпенката и бавно слязъл. Доближил се до полицайте и попитал:
- Момчета, какво става?
- Иска да се самоубива, вече час се чудим какво да правим!
- Спокойно – измрънкал Джак, - нека да се пробвам…
Бавно доближи перилото. Хм, девойка… Прекрасна…
- Мило момиче, защо трябва да правиш глупости? Ти си прекрасна, животът е пред тебе… И така – бля-бля 15 минути. Просълзена девойката, прекрачила обратно перилото на моста и скочила в прегръдките на чичо Джак.
- Благодаря ти! Наистина си прав – животът е толкова хубав! Не знам как да ти се отблагодаря!
- Хе-хе, измрънкал чичо Джак – една целувка ми стига!
Момето рипнало, впило устни в неговите, с език обходила всичките му стари пломби, нови кариеси и моста горе в ляво. На нашия ушите му щръкнали като на гонче, когато видяло глиган, нежно я избутал:
- Аз трябва да ти благодаря, не ти на мене! Тази целувка никога няма да я забравя! – казал той и тръгнал към мотора. Бидейки развълнуван от дъното на душата, обърнал се и попитал:
- Чедо, прекрасна ти – а защо всъщност искаше да се самоубиваш?
- Мии, мама и тате не ми дават да се обличам като момиче…
Кара си наш'то рокерче мотора и спира на пешеходната пред СУ, за да изчака минаващите пешеходци. Моторът е къстъм чопър, преко сили вдигащ 90, обаче как думти, гърми... стъкла се чупят, аларми засвирват, баби цъкат с език... Ама рокерът непукист. Опънал с шкембето един рЕзан бивш черен потник на Motorhead под кожената рокерийка от преди петнае'се гОдини, стърчат едни косми изотгоре, брада стил ZZ Top, черните цайси, кърпата я вързал на кормилото, че сега е с каската с рогата тип вермахт 41-ва, дъвчи дъвка, а видимата кожа фул с татуировки. Бе - рокер. Покрай колите се провира с мръсна газ един рацер с пистарка, набива спирачки току пред пешеходната пътека, вдигнал задна гума и спрял до рокера. Вдигнал визьора и:
- Брато, 'начи ти ка'ам, от Ахтопол като тръгнАх, 100-120, преди Аркутино малко намалих зарад' завоите, ама после до Бургас 120-140, оттам на магистралата 170-180, само около Чирпан намалих малко, че чух некви радари нови имало, и оттам после ти ка'ам - 200, 220 - 250, на правата след Пловдив около 300 и газ, газ после с 250-280 карах дотука и е ме са' пристигам.
Рокерът:
- Е, и нЕкой видЕ ли те?!
По време на операция:
- Докторе, аз сякаш не спя!!
- Ама какво говорите?! (И продължава да си оперира съсредоточено...)
- Ама наистина не спя!!
- Не може да бъде ! (И прави разрез...)
- А-а-а!! Боли!!!!
- Гледай ти!! Наистина не спи!!
- Нали това ви казвам!!
- Абе, я мълчете там в маската... с хлороформ. Между другото, сестра - сложете му още малко!
- Докторе, може ли още да го упояваме?
- Може!
- Упойка! А още??
- Може! Направо го ударете с чука по главата!
Бум!!
- Страшна упойка!!! А още веднъж с чука може ли?
- Стига ви толкова, че още малко ще свикнете!
- Докторе, как е там?
- Ей, болния, не пречете!!
- Е, то аз мога и да си тръгна!
- Няма нужда, останете. То нищо страшно няма - куршумът само ви е одраскъл... Впрочем, кой кретен е стрелял по вас?!
- Защо пък кретен???
- Ами... трябвало е да стреля по-точно - малко по-нагоре и по-вляво.
- Ами... значи... лежа си аз - у една жена - и никого, освен нея, не закачам. И по едно време идва мъжа й...
- Значи мъжа е стрелял?!
- Не, не беше мъжа! Значи... скочих си аз през прозореца и както си летя без никого не закачам, паднах върху любимото куче на кварталното ченге.
- И кварталното ченге стреля по вас?
- Стреля, но не ме улучи! И си бягам аз гол по улицата без никого да закачам и изведнъж... маниак... в с*ксуален смисъл.
- И маниакът ви улучи?!
- Не, той само малко се опита да ме удуши. Добре че минаваха рокери от там, забавляваха се.
- Е какво, рокерите ли стреляха?!
- Стреляха, но улучиха маниака! И продължавам аз да бягам - никого не закачам. Влизам в търговския център. А там - пазач!!
- Стреля ли?!
- Не, отказа се. След мен дойдоха рекетьори!
- Те стреляха ли?!
- Защо им е да стрелят?!! Накараха ме заедно с пазача да легна на пода и ми опрахя пистолет. Добре, че пазачът се осъзна и призна, че аз нямам нищо общо. Освободиха ме! Излязох от магазина, а там някакво момиче извади от чантата си пистолет и айде... стреля по мен!
- Значи момичето ви рани?
- Неее, пистолетът беше газов - с нервно-паралитично действие. И се прибирам, значи, вкъщи - гол, обгазен, целия в синини и тук, зад вратата излезе тъстът с двуцевката!
- Улучи ли?!
- Аха.., улучи! Жената в тила...
- Господине, на ваше място щях да се застрелям!!!
- Според вас... как попаднах тук...