Още 14 неща, които можеш да научиш от киното:
1. Всички телефонни номера в САЩ започват с 555-.
2. Носенето на амулети, талисмани, медальони и други тайнствени знаци прави човека непробиваем за куршумите на врага.
3. Ако от гробището се носи тайнствена музика, то това гробище на всяка цена трябва да се изследва.
4. Ако по вас стрелят немци - скочете в лехата или поне във ваната! Немските куршуми очевидно не пробиват водата.
5. Собствениците на частни вертолети винаги с радост почват работа за терористите, дори тази работа да се състои в обстрел на непознати и да завършват с огненото кълбо, в което се превръща този вертолет.
6. Всички дискети тръгват на всички компютри, независимо от системите за защита.
7. Полицейските участъци редовно проверяват своите офицери, за да се убедят, че те са си избрали партньор, който е пълна тяхна противоположност.
8. Бензиновата резачка винаги се оказва под ръка в нужния момент.
9. Англичаните винаги носят вратовръзка.
10. Кабел, по който тече ток, достатъчен да убие динозавър, не причинява абсолютно нищо на няколко месечно бебе.
11. Всяка работа кара бащата да забрави, че днес сина му има рожден ден.
12. Преди да застреля Героя, Злодеят обезателно държи няколкоминутна реч, за да има време Добрият да измисли нещо, което ще го спаси от неминуемата смърт.
13. Запомнете! В най-опасните за живота моменти някъде до героя винаги се намира специален винтил, през който той може да напръска злодея с ужасно гореща пара!
14. Количеството спасени човешки животи винаги е някъде между 2 и 6 милиарда.
Решил Господ, да слезе на земята и да прави добрини. Върви той по улицата, гледа мъж, който плаче горчиво.
- Защо плачеш, сине мой?
- Инвалид съм аз, не мога да ходя.
Погалил му Господ краката, станал човекът и тръгнал по света да възхвалява силата на бога... Продължил напред Господ, гледа жена седи на тротоара и ридае.
- Защо плачеш, дъще моя?
- Защото съм сляпа по рождение!
Погалил я Господ по лицето, тя прогледнала и тръгнала по света да възхвалява силата божия...
Продължава напред Господ, гледа малко момченце, което плаче.
- Защо плачеш, момченце?
- Защото съм нещастен. Така се е случило, че съм се родил и живея в България...
И седнал Господ и заридал заедно с него...
Мечката имала рожден ден и организирала купон по случая. - Всички сте добре дошли, носете каквито искате подаръци, НО НЕ ИСКАМ ЦВЕТЯ! Който донесе цвете, ще му го завра отзад! Заека, обаче, не чул заканата и пристигнал на партито с една роза. Хванала го мечката и му я "посадила в задния двор". Поревал заека, па почнал да се смее. - Ти откачи ли бе, що се смееш, като ревеше преди малко? - Ревах, щото ме заболя, ама като се сетя, че вълка иде с кактус...
- Скъпа, прибрах се!
(пълна тишина)
- Прибрааах се! (още по-пълна тишина)
- Що за шиб*на работа?! Любимият съпруг се прибира от работа уморен, гладен, а го "посрещат" само разпердушинени пантофи и умилкващ се котарак... (Котаракът демонстративно се търкулва и се отърква в единия пантоф)
- Мамка ти, семейство! Къде си?!
- Добре де, както искате!
- Между другото... взех заплата!
(емоции)
- А също и ме повишиха!
(емоции = 0,00)
- Ама аз имам Рожден ден, в крайна сметка!
(Малко по-високо)
- Нима вкъщи няма абсолютно никой?! Тогава ще пуша тук - днес ми е позволено - а вие се задушавайте!
(И още по-високо)
- И ще поканя приятели да пийнем водка! Много водка!
- А те ще дойдат не с дебилните си съпруги, а с гаджета! И на мен ще доведат!
(тишина)
- Между другото, мила моя съпруго, от доста време ми хваща окото твоята приятелка Петя от съседния вход. А по всичко изглежда, че и аз на нея. Тя, разбира се, е к*чка, но ние с нея само ще се ч* каме, нали... няма да живеем заедно - така че ми е все тая какъв й е нравът.
(гробница)
- А приятелите ми така ще се напоркат, че отново ще говорят мръсотии за теб. Аз ще ги нарека кучи синове... каквито те са си всъщност, дори и когато са трезвени... И ще им блъсна кухите лейки върху кухненската маса...
(помръдвайки опашка, котаракът демонстрира презрение)
- А пък оня пед*л Мишо, който беше на нашата сватба, също изневерява на жена си. Изневерява и то не със Светла (това беше по-преди), а с
Иван.
(котаракът се скри в единия пантоф)
- И изобщо, всичките ни познати - начело с твоите роднини, са абсолютно морално пропаднали типове. А Петър Страшимиров вече и физически е започнал...
(животното отива към кухнята, бавно отваряйки вратата)
Празнична трапеза! Навсякъде балони! Вино, водка, приятели, Петя, Светла, Иван, пед*ла Мишо, Петър Страшимиров и... любимата съпруга.
Изумени физиономии... неуспели да се затворят от почуда усти... плакат
"Честита 30-та годишнина!"... бавно летяща към физиономията на юбиляра чиния с неговата празнична торта! Някъде в далечината едва се долавя шепота на жената: "Честит Рожден ден, скъпи! Ние искахме да ти направим изненада... да те зарадваме..."
Из бележника на джентълмена
Истинският джентълмен поръчва на дамата си от питието, което и той пие, за да не ги меша.
Истинският джентълмен изчаква тактично в тоалетната, докато дамата плаща сметката.
Истинският джентълмен, когато се връща от пазар, върви пет крачки пред съпругата си, която мъкне пълните чанти, за да й спести съчувствието на околните.
Истинският джентълмен, когато е насаме с красива дама, не стои с ръце в джобовете.
Истинският джентълмен е човек на честта и държи на изрядния си външен вид. Затова преди да си тръгне за вкъщи, внимава да не си сложи слипа наопаки.
Истинският джентълмен, след като прекара нощта с дама, задължително се запознава с нея.
Истинският джентълмен не отстъпва мястото си в обществения транспорт на дами, за да не ги докачи на тема възраст.
Истинският джентълмен не се прави на изненадан, научавайки, че съществуват и хора, които изобщо не са чували за него. Невежи е имало през всички епохи.
Ако единственият костюм на истинския джентълмен е сив, той подарява на съпругата си за рождения й ден сива, а не жълта вратовръзка.
Една жена празнувала своя петдесет годишен юбилей - гости, ядене, пиене... Обичайните неща. Съпругът и вдигнал тост: "Вдигам тост не за твоите 50 год., на които си като кисела зелка, вдигам тост не за твоите 35 год., на които бе като ароматен френски коняк, вдигам тост не за твоите 25 год., на които бе като пенливо шампанско, а вдигам тост за твоите 17 год., на които бе като сочна праскова!..."
Гостите онемели притеснено... Рожденничката се изправила с чаша в ръка: "Вдигам тост не за моите 17год., на които бях като сочна праскова, която ти взе нахапана, вдигам тост не за моите 25 год., на които бях като пенливо шампанско, което ти пиеше с приятели, вдигам тост не за моите 35 год., на които бях като ароматен френски коняк, който ти делеше с комшията, а вдигам тост за моите 50 год., на които съм като кисела зелка, с която ти с кеф би замезил, ако не ти беше тъп ножа, за да я нарежеш!"
Сподели