В едно Първомайско село баба помага на внучето си първолаче да научи азбуката. Отваря тя буквара на страницата, където за всяка буква има картинка. И започва тя: "А - речи, баба, ягне (агне); Бъ - речи, баба, тупаньче (барабан); Въ - речи, баба, бунелька (вилица)...; Дъ - речи, баба, карпуза (диня)...; Зъ - речи, баба, шерено коньче (зебра)...; Къ - речи, баба, афтонобиль (кола); Лъ - речи, баба, курмить (лук)...; О - речи, баба, шельменьче (охлюв); Пъ - речи, баба, каунь (пъпеш)...; Цъ - речи, баба, кукуруз (царевица)...; Шъ - речи, баба, парципаньче (шоколад)...; Ю - речи, баба, лютия (ютия); Я - речи, баба, ропа (яма)".
Мъж чете SMS в телефона на жена си: "Чакам те днес на еди кой си адрес. Вино, шампанско, с*кс с мен. Твой Иван..."
Мъжът побеснял, скрил се с бинокъл в апартамента отсреща и започнал да наблюдава. Пристига спортен автомобил, от него излиза Иван, в костюм, с часовник за няколко хиляди долара, обувки от крокодилска кожа. От задната врата излиза жената. Качват се в апартамента, щорите са вдигнати. Отначало пият скъпо вино в кухнята, след това отиват в спалнята...
Иван се съблича, оказва се здрав красавец, бицепси, трицепси, плочки на корема, с шоколадов загар, отвсякъде перфектен.
Разсъблича се съпругата на наблюдаващия: коремът й виси, ръцете й висят, целулит навсякъде....
Мъжът сваля бинокъла от очите си, закрива лицето си с ръце и казва:
- Ужас, как ми е неудобно пред Иван!
Цялото семейство ще излизаме на разходка. Приготвила съм им дрехи - на малкия каквото съм преценила, на по-големия каквото той си избере, а на най-големия, каквото аз кажа. Двамата съм измила и облякла, най-големия, все пак се накани да се избръсне и той се е облякъл, само миг на разсейване от моя страна и единия е намерил шоколад отнякъде, омазал се е по лицето, по блузката докъдето е стигнал, оправих го. По едно време ми замириса подозрително, нищо добро и малкия е напълнил памперса, измих и него, преоблякох го. Поглеждам към моя любим, накипрен като циганин за годеж, но говедото докато си пиело кафето се е накапало, бързо гладя друга риза, слава богу, поне него не мия. Дойде ред да погледна и себе си - в главата съм като горгона Медуза, вкиснала съм се от бързане, вземам душ, обличам се, макиажа в движение, обличам това, което първо мерна и всичко това за десет минути. В това време ония висят на вратата и нервно питат: -Е хайде де, докога ще те чакаме?!.....
Во Банско во сека къща гледат гудета това ки рече алета, бишета, свинета, прасета и т.н зависи ка ги зоват при вас, но у Банско ги думат гудета. Та тъма у сека къща има гуде. Убаво има гуде ама лошо, че ги ранет с леб, а то за народо нема леб, а те гудетата ранет с леб. И дошла една комисия от окръжхието от Благоевград да види на место дали е така и да глоби ако има виновни. Утишла у пръвата къща и ги пита:
- Вие гудета имате ли?
- Да во сека къща има гуде и ние имаме гуде.
- А с к'во раните гудетата?
- Ка' с к'во? С леб.
- А за народо нема леб вие гудетата раните с леб. Глоба 20 лева.
Утишли у кумшиите им, да ги питат и тех за гудета, но комшиите чули за к'во става дума и рекли да поизлъжат.
- Вие гудета имате ли?
- Да во сека къща има гуде и ние имаме гуде.
- А с к'во раните гудетата?
- Ами ние ги раним с марципанчета, с децки закуски, с вафли, с шоколадчета, с такива работи ние ги раним.
- А за децата нема к'во да са ранет вие на гудетата ги давате! Глоба 50 лева.
Ужас у сека къща бяа и у нашта дойдаа, а ние ни си скрихме навреме гудето, ами ся к'во да излъжеме?
- Вие гудета имате ли?
- Да во сека къща има гуде и ние имаме гуде.
- А с къво раните гудетата?
- О, ние не ги раним. Ние направо им даваме по 50 стотинчи и да си купят с тях що им душа сака.