Тръгнал Крали Марко към дълбоката, тъмна пещера да убива триглавия змей, отмъкнал руса Стойна, която Марка любел. Цяло село тръгнало след него, за да чакат пред пещерата да видят какво ще стане. Влиза Марко, от пещерата се чуват викове, писъци, дрънкане на желязо. Излиза след малко Крали Марко, държейки една от главите на змея и се провиква към селяните: - Едно на нула за юнака! След глътка въздух влиза отново в пещерата. Отново викове, писъци, дрънкане на стомана. Излиза Марко, държейки другата глава на змея и отново се провиква към селяните: - Две на нула за юнака! Връща се в пещерата за трети път. Цялата суматоха се потретя. Излиза змея, държейки главата на Крали Марко и се провиква: - Край на мача! Победа за гостите! Две на едно за юнака!
В депо София имаше един машинист М.Й., който винаги ходеше на работа с велосипед и след като му свиха едно колело докато е седяло в депото, следващото вече си го качваше на тендера (работеше на парен локомотив 01.19). Един ден возел БВ Ва-Сф от ГО. Като спрял на ЧБ при него дотичал началник-влака и му съобщил, че пътниците от 4-тия вагон чули силен трясък по покрива някъде към Тш. М.Й. се метнал като тигър отгоре на тендера, но от велосипеда нямало и следа. Не казал нищо на началник-влака (как иначе!), но освен че се ядосал от загубата много се чудил как колелото е прелетяло през три вагона. На другия ден накарал майсторите в депото да заварят специални куки отстрани на въглищния бункер, та да си закача новия "Диамант" (чешки, намираха се много трудно). След известно време при прибиране в депо откача колелото, сваля го долу, го подпира на сцепните щанги и се качва пак да си вземе нещата и документите. В този момент го помолват да мръдне машината 1-2м че отдолу имало някакъв гаечен ключ, да го вземат. Той мръдва и сцепните щанги смилат велосипеда на клечки за зъби.
Мой близък приятел си купи стерео-център. Екранът му е от стената до стената, с купчина колони. Седим. Гледаме футбол. Пийваме. Нашите падат. Пием.
Внезапно из под дивана изпълзяват някакво животно. Много дребно и космато, с големи лапи. Допълзя до килима, протегна шия и се загледа в мен с неодобрение. Зяпам го. Какво ли не съм виждал, но чак пък толкова да съм пиян... А приятелчето ми треска чипс и се ядосва на екрана. Голям фен, неговата мама!
- А бе, Пешо. Ти виждаш ли го това животно? - го питам за всеки случай.
- А, това е Буги. - махва той с ръка, и отпива от биричката - Живее при мен. Защо?
- А, ммм, какво е Буги?
- Моята костенурка.
- А, защо е космата?
- Не космата, а мъхната. Понеже е приятно да я галиш... Ти сам я пробвай, погали я! - Пеша хваща косматата рептилия и ми я тика в ръцете.
Погалих я. Мекичко, но някак си неприятно.
- Не, благодаря! И как я облепи с всичко това?
- Тук-там с моментно лепило. Тук-там с С-200. Добре се получи, не мислиш ли!
Съгласих се с Пешо. Но повече не пия с него.
Сподели