Защо не трябва да се ходи семейно на банкет? Комшията ми на етажа е голям купонджия. Пък и в една фирма работи — веселяци като него! Само търсят повод за сплотяване на колектива. И то както е модерно днес - несемейно. Демек мъжете без жени и жените без мъжете си. Обаче вечерта срещу Коледа ги срещам пременени на входа заедно с жена му - между впрочем готино парче, бивша волейболистка в ЦСКА. - Купон! — вика. - С жените тоя път. Поне ще има кой да ме върне с колата. И това беше. Щях да забравя, ако сутринта не ги срещнах на асансьора - връщат се. Тя синя от яд и студ, а той със синка под дясното око. - Ясно! Някъде са го ступали. - викам си. - На левичар ли си налетял? — рекох съчувствено. - Ами! — рече той и стрелна особено жена си. - Тя. Сепнах се. Погледнах я с нови очи. - Представяш ли си! - изпусна нервите си тя. - Танцува с коя ли не, но не и с мене - преживях го. Напи се като талпа — издържах. Накара ме на две ракии аз да карам до тук… Тъкмо запалих двигателя, когато той успя да се настани на седалката вдясно. И представяш ли си какво изломоти? "Сега - вика - у вас ли ще отиваме или всеки у дома си?
Как се чете приказка на 2,8 годишно? – Ще ми прочетеш ли тази книжка? – Да. – Прочети ми я. – Добре де. И такааа. Грозното Патенце… – Къде е? – Ето го тук. Един ден… – Какво е това? – Яйце. Слушай сега. Един ден една… – Къде е майка му? – Ето я майка му. Един ден една патица мътела яйцата си… – Това ли е майка му? – Това е патицата, да. – Какво е това? – Грозното Патенце. Черупката се пропукала и то се излюпило… – Има крака. – Да, патенцето има крака. То заплувало в езерото… – Тук няма крака. Къде са му краката? – Те са във водата, като плува. Патенцето тръгнало към фермата… – Какво е това? – Селянин. Той минал покрай патенцето… – Не! Това е дядо Коледа! – …! – Какво е това? – Дядо ти Коледа, нали така каза? Слушай сега. Той занесъл патенцето у дома. – Къде? – В тях! – Тука ли? – Да. Най-сетне то успяло… – Защо спи? – Защото било много уморено! Слушай. Но дошла пролетта… – Какво е това? – Грозното Патенце. – Това не е грозно патенце! – Красивите лебеди като малки са много грозни патенца. – Не е грозно! – Ще млъкнеш ли? То полетяло над поля и градини, над цъфнали дървета и видяло едно езеро с три много красиви лебеди… – Къде са фтиците? – Ето ги лебедите Фтици. – Това са лебеди! – Да, това са лебеди. Патенцето доплувало до тях и навело глава: ‘убийте ме!’ – Къде са лебедите? – Ето ги лебедите. – А това? – И това е лебед. – Лебед… Какво е това? – Това е… пате някакво, летящо! – Къде е грозното патенце? – Аааа! (хвърля книгата и почва да гъделичка детето) (истината за родителството #2) (Горното е стенографски запис от редово четене на приказка, непълен поради чести пристъпи на неистов кикот)