Реплики на идеалната жена:
1. Скъпи, сигурен ли си, че ще ти стигне бирата?
2. Какви накладки да купя за колата, скъпи?
3. Няма ли да ходиш да пиеш бира с приятели?
4. Реших от утре да ходя гола из къщи!
5. Толкова си секси като си гладен!
6. Искаш ли да гледаме мача заедно и да пием бира?
7. Искаш ли да се разходим из центъра, за да огледаш мадамите по улицата?
8. Отивам да измия колата!
9. Обичам да си чоплиш колата в събота, мога ли да ти помагам в неделя?
10. Скъпи, ела да видиш, съседката пак простира без бельо!
11. Не, този път аз ще сменя маслото на колата!
12. Майка ти е толкова по-добра от моята!
13. Забрави за 14-ти февруари, предлагам да отидем на автомобилното изложение!
14. Знам че обичаш на годишнината ни да ходиш на лов, толкова те успокоява, нали ще ходиш и тази година?
15. Стига, стига, тази вечер не ми се ходи на театър, предлагам да си вземем каса бира, две порно касети, а аз ще поканя една приятелка да ни дойде на гости...
16. Ооо, не ми се ходи на пазар не искаш ли да отскочим до новия стриптийз бар?
17. Слушай, вече печеля достатъчно, защо не спреш да ходиш на работа, аз ще ти купувам бира на връщане?
18. Господи, ако и тази вечер не ти духам, ще се самоубия!
19. Записах се на йога, за да мога да си слагам краката зад врата, само заради теб!
30-те години. Сурова съветска действителност. В тясно дворче банда дечурулиги ритат футбол. Хряссс! Топката се врязва в мръсен прозорец. От къщата изскача небръснато мъжище; дочените панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват кирливия потник, кървясалите очи святкат злобно, в ръката размахва отчупен крак от маса. Той хуква напосоки след първото попаднало момче. Момчето, бледен юноша с интелигенти меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли. "Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей."
В това време в Куба, в разкошна вила с изглед към океана се е разположил Хемингуей. Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли. "За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа."
В това време в Париж, в треторазрядно капанче, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа. Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната безфилтърна цигара. На коленете му хърка прос*итутка грозна като смъртта, а той си мисли. "Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков."
В това време в Москва Набоков се носи по улицата, стиснал крака от маса като бейзболна бухалка, и си мисли. "Ей, хулиганче такова! Само да те гепя и мамицата ш'ти разкатая!"
Иванчо и Марийка искали да си правят деца. Но на Иванчо му бил малък, а на Марийка и били малки и решили да отидат и да споделят с доктора.
И: Докторе имаме проблем!
Д: Какъв проблем имате?
И: С марийка искаме да си направим деца, обаче на нея ц*ците и са малки, а на мене х/уя ми е малак.
Д: Имам едни хапчета които могат да жи помогнат, но трябва да ги пиете едно по едно докато получите желания резултат.
И: Добре докторе, ще ги вземем.
Д: Ето ги и като се приберете ги пробвайте.
По патя докато се прибират Иванчо казва на Марийка
И: Марийке да си разделим хапчетата и да ги изпием?
М: Нали доктора каза да ги пием едно по едно !? !?
И: Нали искаме да ни пораснат?
М: Да, добре.
Като се прибрали ги изпили.
М: ИВАНЧО КЪДЕ СИ "марийка плувала в гърдите си"
И: ЧАКАЙ МА 105, 106, 107, 108, 109, 110 "навивал х/уя си на ръката"
Футболист лежи на смъртното си ложе и повикал съпугата си:
- Скъпа, аз умирам, но да съм спокоен, когато умирам, кажи ми изневерила ли ми си някога?
- Да скъпи 3 пъти.
- Кога бяха те? Сигурно още не си ме познавала добре скъпа.
- Ами спомняш ли си, когато треньора не те пускаше на терена?
- Да лоши времена за нас бяха тогава.
- А от извесно време нататък почна да те пуска на всеки мач. Е тогава ми бе първия път.
- О, скъпа, направила си го заради мене, а този идиот - опитал се да изпсува треньора си умиращия футболист - Нищо скъпа направила си го за мене и аз ти прощавам. Всъщност кога ти бе втория път?
- Ами спомияш ли си, че тогава никoй от футболистите не искаше да ти подава.
- Да.
- А от извесно време насам всички се надпреварваха да ти подават, е тогава ми бе втория път.
Лицето на футболистта се сгърчило в предсмътен спазъм от болка и недоумение и попитал:
- А кога ти бе третия път?
- Спомняш ли си тогава, като излезеше на терена публиката те освиркваше и псуваше, а от извесно време насам цялата публика те посрещаше винаги с бурни овации и аподисменти, а винаги когато вземеше топката ти ръкопляскаше, е тогава ми бе третия път.
Сподели