Железопътна катастрофа. Навсякъде са разхвърляни части от тела, хирурзи оперират на мястото на катастрофата. Донасят мъж без крака. Хирургът има под ръка само женски и му ги зашива. Донасят друг без ръце. Отново под ръка има женски и му ги пришиват. Накрая водят един без пишка. В наличност имало само един слонски хобот и му го пришили.
На всички оперирани, хирурзите определят контролен преглед след един месец.
Пристига първия...
- Е, как е?
- Знаете ли, докторе, аз съм футболист. Сега с новите крака, вкарвам голове на поразия.
Обаче имам един малък проблем - нощем краката ми се разтварят и до сутринта не мога да ги събера.
- Това не е толкова страшно. Следващия...
- Знаете ли, докторе, аз съм пианист. След операцията свиря още по-хубаво. Гастролите са ми разчетени за година напред. Единственият проблем е, когато отида в тоалетната.
Ръцете ми така се вкопчват в члена ми, че не мога да ги отделя.
- Абе, да ти имам проблема, пък на тебе!.. Следващия!
- Докторе, с*ксуалния ми живот е върха. Жената е много доволна. Обаче проблема е, когато ида на пазара. Тогава онази ми работа взима ябълки от сергиите и ги пъха в
задника ми...!!!
Скъпи Дядо Коледа,
Ти, вероятно, не си свикнал да получаваш писма по това време на годината (14 януари), но бих искал да изясним някои недоразумения между нас. В началото на миналия месец ти написах писмо, в което помолих за велосипед, ролкови кънки и футболен екип. В течение на цялата година учих като ненормален, имах най-добрите оценки не само в целия клас, а и в цялото училище. Честна дума - никой наоколо не се е държал по-примерно от мен - с родителите, братята ми, съседите, приятелите... Постоянно пазарувах, а два пъти дори помогнах на една старица да премине през пешеходната пътека. Не остана нито една добра постъпка, която да не съм направил... И за чий... интерес ми донесе тая тъпанарска дървена точилка, идиотската цедка и чифт гадни чорапи? За какъв се мислиш, козел нещастен, да ме тормозиш цяла година и накрая да ми стовариш под тъпата елха цяла купчина шибани боклуци. И сякаш нарочно донесе толкова много хубави подаръци на гадния съсед, че той дори не успя да си влезе през вратата с тях. Така че... дори и не си помисляй да се опиташ да си навреш тлъстия задник през моя прозорец! Само да посмееш и ще започна да хвърлям камъни по твоите смешни елени - те ще се разбягат и ще ти се наложи да вървиш пеша по целия си шибан Северен полюс. И всичко заради това, че не ми подари проклетия велосипед! Върви на майната си, Дядо Коледа! Тази година ще разбереш колко лош мога да бъда, дебел, смрадлив Дядо Коледа!
Завинаги твой, малкият Иванчо!
Дейв влиза във бара и вижда Джон да си пие питието с голяма щастлива усмивка на лицето. Направо сияе. Дейв го пита:
- Защо си толкова щастлив днес?
- Ще ти кажа, Дейв. Вчера докато си полирах яхтата дойде една червенокоса мадама при мен... с ей такива цици. Дейв! С ей такива цици, човеко! Тя попита "Може ли да се повозя на яхтата ти?" Аз казах "Разбира се, че можеш!" Та се качихме и отплувахме навътре в морето. И после, да ти кажа, Дейв, изключих мотора и казах "Или чукане или ще плуваш". Дейв, тя не можеше да плува... не можеше да плува!!!
На следващия ден Дейв пак влиза във бара и Джон пак си пие питието, ама още по-усмихнат.
- Джон, а днес защо си още по-щастлив?
- Дейв, разказвам ти... Вчера полирам си аз яхтата и идва една РАЗКОШНА блондинка... с ей такива цици. Ей такива! И пита "Може ли да ме повозиш на яхтата ти? Аз казвам "Няма проблем, с удоволствие." Влязохме навътре и пак изключих двигателя и казвам "Чукане или плуване". Дейв, тя не можеше да плува! Дейв, тя не можеше да плува!
На другия ден Дейв влиза във бара и гледа Джон рони крокодилски сълзи в питието си.
- Джон, защо си тъжен?
- Дейв, ще ти кажа. Вчера си полирам аз яхтата на кея, и една невероятна брюнетка идва при мен. Ама с ей такива цици! Дейв, ЕЙ ТАКИВА! Направо се побърках. Тя казва "Ще ме повозиш?" "Разбира се!" Качихме се, запалих двигателя и хайде още по-навътре в морето, отколкото предишните пъти. Пак изключвам двигателя и "Чукане или плуване!" Тогава тя разкопча панталона си... и тя имаше Х*й, Дейв! Тя имаше огромен Х*й! Дейв, А АЗ НЕ МОГА ДА ПЛУВАМ!!!
Една вечер миналата седмица с приятелката ми си бяхме легнали. Страстите започваха да се нажежават, а тя внезапно каза: "Не съм в настроение, искам само да ме прегърнеш." "Какво ?!, Какво трябва да значи това ?!?" - подскочих аз. И тя изрече думите, от които всеки мъж на планетата се опасява ... "Ти не си на нивото на моите емоционални потребности като жена, така че аз не съм в състояние да задоволя твоите плътски желания на мъж." На моя втрещен поглед тя отговори: "Не можеш ли просто да ме обичаш заради човешката ми същност, а не заради с*кса ?"
Осъзнавайки, че тази вечер няма да си го получа, се обърнах и заспах. Още на следващия ден си взех почвка и посветих времето си на нея. След прекрасен обяд отидохме на пазар в голяяяям неназован МОЛ. Обикалях с нея докато пробваше няколко скъпи парцала. Не можеше да се реши кой й харесва и затова и казах, че просто ще вземе всичките. Искаше и нови обувки за парцалките - да вземем по един чифт за всяка комбинация - бях отново ларж. Отидохме и до бижутериите - взе си чифт диамантени обици. Абе с една дума - беше на върха на щастието. Сигурно си е помислила, че съм на ръба на лудостта. Помислих си, че ме изпитва - поиска гривна за
тенис, при положение, че изобщо не играе. Обаче аз я хвърлих в музиката - "Разбира се, скъпа."
Беше пред оргазъм от възторг. Усмихвайки се и разтреперена от вълнение най-накрая каза: "Мисля, че това е всичко скъпи, хайде към касата." Едвам сдържайки се, измрънках: "Нее, мила, не съм в настроение." Лицето й побеля, ченето увисна в недоизречено "КАКВО?" И тогава додадох: "Скъпа! Просто исках да подържиш тези неща за малко. Ти не си на нивото на финансовите ми възможности като мъж, та да мога аз да задоволя твоите женски потребности от пазаруване." И когато се изцъкли оня усмъртителен поглед, прибавих: "Защо не ме обичаш заради това, което представлявам като личност, а не заради нещата, които ти купувам ?!"
Очевидно и тази нощ няма да има с*кс!!!
Сподели