Една вечер миналата седмица с приятелката...

Една вечер миналата седмица с приятелката ми си бяхме легнали. Страстите започваха да се нажежават, а тя внезапно каза: "Не съм в настроение, искам само да ме прегърнеш." "Какво ?!, Какво трябва да значи това ?!?" - подскочих аз. И тя изрече думите, от които всеки мъж на планетата се опасява ... "Ти не си на нивото на моите емоционални потребности като жена, така че аз не съм в състояние да задоволя твоите плътски желания на мъж." На моя втрещен поглед тя отговори: "Не можеш ли просто да ме обичаш заради човешката ми същност, а не заради с*кса ?"
Осъзнавайки, че тази вечер няма да си го получа, се обърнах и заспах. Още на следващия ден си взех почвка и посветих времето си на нея. След прекрасен обяд отидохме на пазар в голяяяям неназован МОЛ. Обикалях с нея докато пробваше няколко скъпи парцала. Не можеше да се реши кой й харесва и затова и казах, че просто ще вземе всичките. Искаше и нови обувки за парцалките - да вземем по един чифт за всяка комбинация - бях отново ларж. Отидохме и до бижутериите - взе си чифт диамантени обици. Абе с една дума - беше на върха на щастието. Сигурно си е помислила, че съм на ръба на лудостта. Помислих си, че ме изпитва - поиска гривна за
тенис, при положение, че изобщо не играе. Обаче аз я хвърлих в музиката - "Разбира се, скъпа."
Беше пред оргазъм от възторг. Усмихвайки се и разтреперена от вълнение най-накрая каза: "Мисля, че това е всичко скъпи, хайде към касата." Едвам сдържайки се, измрънках: "Нее, мила, не съм в настроение." Лицето й побеля, ченето увисна в недоизречено "КАКВО?" И тогава додадох: "Скъпа! Просто исках да подържиш тези неща за малко. Ти не си на нивото на финансовите ми възможности като мъж, та да мога аз да задоволя твоите женски потребности от пазаруване." И когато се изцъкли оня усмъртителен поглед, прибавих: "Защо не ме обичаш заради това, което представлявам като личност, а не заради нещата, които ти купувам ?!"
Очевидно и тази нощ няма да има с*кс!!!
В кръчма в провинцията влиза мъж. Дрехите му са маркови - вярно, малко поизносени. Избира си маса. Сяда. Вика келнера:
- Риба имате ли?
- Шаран, треска, пастърва...
- Не, аз искам скумрия - позастояла и вмирисана, ако може...
- Добре, ще вземем от бакалията.
Мъжът казва замислено:
- Трябва да се приготви по специална рецепта...
- Каква рецепта?
- Моля ви, не я почиствайте, не я размразявайте, не я мийте!
- ???
- И с повечко сол, но само от едната страна! А от другата поръсете черен пипер колкото ви душа иска! Да! И трябва да се пържи без масло, просто я метнете на тигана, така че от едната страна да изгори, а от другата да посивее!
Келнерът се отдалечава в недоумение. Мъжът подвиква след него:
- И когато сте готов да ми донесете рибата, не ми я сервирайте по никакъв специален начин - просто ми я метнете през целия ресторант и просъскайте "Яж, куче проклето!"
Келнерът само повдига рамене и изпълнява всичко, точно както му нареждат...
Разчувстван, столичанинът със сълзи на очи му дава двеста лева бакшиш, прегръща го с благодарност и му казва:
- Трети месец съм в командировка бе, затъжих се за жена си, много ми липсва!