На Гочо от Горубляне му дадоха отпуска през юли. И тръгна Гочо на море. И пристигна във Варна и веднага тръгна към морето. И понеже Гочо от Горубляне не знаеше, че Офицерския плаж е забранен за къпане (повечето знаем каква смрад се излива от канала), смело влезе във водата. Плискаше се човечецът, радваше се на така желаното море. И както си плуваше по гръб и изведнъж до него се появи морският дух: - Здрасти, как е? - Сууупеееррр! - Плюс Две или Минус Две? - попита незлобливо Духът. Гочо малко се зачуди, но реши, че днес му е на късмет и каза: - Плюс Две! Духът щракна с пръсти и изчезна в дълбокото. Излезе Гочо от водата и като се погледна - топките му четири!!! Изпадна в силно притеснение и трескаво взе да търси решение на проблема... - Влизам пак, намирам го и като пита, направо казвам - минус две и съм ОК! Влезе нашият, плува и се озърта за Духа. И изведнъж чу зад гърба си: - Плюс четири или минус четири?
Даниел Боримиров толкова го било срам от позорните загуби на Левски в Шампионската лига, че не можел да излезе от вкъщи. Един ден обаче решил да се поразходи като се маскира. Сложил си той перука, тъмни очила, малко грим и тръгнал. На улицата пред блока стояла една баба и си бъркала в носа. Минавайки покрай нея тя му казала: "Здравей Боримиров!" Боримиров много се изплашил и си казал: "Лелее щом тая откачена грозотия с криви крака ме позна, значи всеки би ме познал! Трябва да се маскирам по-добре!"
Прибрал се той вкъщи и се гримирал още повече, облякъл трикото на жена си, обул поовехтели дупчени обувки и наметнал небрежно един шал на Славия. Излязъл на улицата и си казал: "Таа мръхла ако пак ме познае се прибирам и няма да излизам повече!" Но минавайки покрай нея тя пак се провикнала:
- Здравей Боримиров!
Боримиров се ядосал и я попитал:
- Бабо, кажи ми моля те, как ме позна с тези очила?
- Е как няма да те позная бе, аз съм Топузаков!!!
Даниел Боримиров толкова го било срам от позорните загуби на Левски в Шампионската лига, че не можел да излезе от вкъщи. Един ден обаче решил да се поразходи като се маскира. Сложил си той перука, тъмни очила, малко грим и тръгнал. На улицата пред блока стояла една баба и си бъркала в носа. Минавайки покрай нея тя му казала: "Здравей, Боримиров!". Боримиров много се изплашил и си казал: "Лелее щом тая откачена грозотия с криви крака ме позна, значи всеки би ме познал! Трябва да се маскирам по-добре!"
Прибрал се той вкъщи и се гримирал още повече, облякъл трикото на жена си, обул поовехтели дупчени обувки и наметнал небрежно един шал на Славия. Излязъл на улицата и си казал: "Таа мръхла ако пак ме познае се прибирам и няма да излизам повече!" Но минавайки покрай нея тя пак се провикнала:
- Здравей, Боримиров!
Боримиров се ядосал и я попитал:
- Бабо, кажи ми моля те, как ме позна с тези очила?
- Е как няма да те позная бе, аз съм Топузаков!!!