Столичен гъзар, истинско дупе, зализано, татуирано и невъзмутимо, по случайност си е останало в сряда вечер в къщи. Към 3.00 часа се звъни на вратата му. Отваря - ослепителна, спираща дъха красавица!!! След 30 секунда стъписване, дупето успява да отвори уста: - Дааа?! Познаваме ли се? - Не. Но сега ще се запознаем... - усмихва се момичето. - Нали?!!! - обнадеждено се ухилва дупето. - Да. Приятно ми е. Аз съм Смъртта. - Моля?! Даааа, бе!!! Кажи честно?!! - Напълно честна съм. Аз съм Смъртта. Тонът на момичето не търпи възражение. - Ееее, така ли изглежда смъртта?! - Да. Ти какво очакваше?! Скелет с коса? - Не, ама... За какво си дошла?! - Е, как?! За теб съм дошла... Стъписване. Осъзнаване. Отричане. Потрес! Дупето, изоставило самоувереността си е на път да ревне... - Е, добре де... Как може така да изглеждаш?! Каква смърт си ти? Следва лаконичен отговор: - Нелепа.
Младеж кандидатства за работа в частна фирма. Посреща го шефът:
- Седни, брато, как се казваш?
- Николай.
- Е, Коко, идваш значи, в понеделник по-раншко. Така към обяд. И действаш.
- А какво ще работя? Аз имам две висши образования, работя на компютър, карам кола...
- Ти това го зарежи, важното е в четири да си тука за планьорка. Събираме се в моя кабинет - уиски, водка, коняк, мезета - до сутринта.
- Извинете, но аз не пия.
- Ясно. Тогава в понеделник не идваш. Почваш от вторник и в четири да си на планьорката. Ще се съберем, ще си поприказваме, момчетата ще донесът наркотици, ще се позабавляваме.
- Моля да ме извините, но аз съм спортист.
- Тогава не идвай и във вторник, ще почнеш от сряда. В четири е планьорката, ще докараме мадами, ще си направим групов с*кс.
- Не мога. Женен съм. Имам две деца.
- Слушай, Коко, ти да не би да си педал?
- Не, защо?
- Е, тогава не идвай и в четвъртък. Няма да ти хареса.