Имало едно селско семейство, което се състояло от баща и три сина. Една сутрин те се събудили и видяли, че им липсва една крава. Започнали да мислят кой им откраднал частта от добитъка. Най-големият син рекъл:

- През нашата врата може да мине само малък човек!

Другият син казал:

- Щом е малък, значи е педал!

Малкият син казал:

- От нашето село няма! Само от другото има един! Те отишли при него. Бой, бой, бой!

- Казвай къде е кравата!

- К'ва крава! Никва крава не съм взимал!

Пак бой, бой, бой! Решили да отидат в съда.

Съдията казал:

- Добре де! Щом ваща логика е такава, какво има в тази кутия?

И съдията изкарал една кутия. Големият син казал:

- Щом кутията е квадратна, вътре има нещо кръгло!

- Щом е кръгло значи е оранжево! - добавил вторият син.

Накрая малкият син добавил:

- Щом е кръгло и оранжево, значи е портокал!!!

Съдията отворил кутията и там наистина имало портокал. Той станал и казал:

- Ей, пед*раст, майка ти да е*а! Я веднага връщай кравата на хората!
Една сутрин Иванчо влиза с гръм и трясък при техните: "Мамо, тате, имам страхотни новини. Ще се женя за най-красивото момиче в града. Тя живее в отсрещния блок и се казва Пенка и двамата сме много щастливи и влюбени."
След вечеря същия ден, бащата на Иванчо го дръпнал на една страна и му казал: "Синкоq с майка ти сме женени вече 30 години. Тя е страхотна съпруга, но никога не я е бивало в леглото, затова аз, като по-млад ходех много по чуждо и да знаеш, че Пенка всъщност ти е наполовина сестра и не можеш да се ожениш за нея."
Иванчо съкрушен се затворил в стаята си и осем месеца тъгувал. На деветия месец започнал пак да се среща с момичета и година след това пак нахлул при техните и триумфално обявил: "Мамо, тате, Сийка каза "Да!" - ще се женим юни!"
Всички се зарадвали и се поздравили. Няколко минути по-късно обаче бащата на Иванчо пак дръпнал младежа на една страна и му казал: "Абе, Иване, съжалявам, ама и Сийка ти е наполовин сестра и за нея не можеш да се ожениш."
Иванчо побеснял и отишъл при майка си решен да ѝ каже всичко.
"Мамоq така и така, татко ти е изневерявал - всяко момиче, което си харесам му е дъщеря. Съсипан съм. Не вярвам, че някога ще се оженя."
Майката на Иванчо поклатила глава разбиращо и му казала: "Не му обръщай вниманиеq сине. Той не е истинският ти баща."
Някои прилики между твоята длъжност и пр*ститутката:
- Налага ти се да работиш в извънработно време.
- По правило работиш до късно.
- Продуктивността ти се увеличава след 22 часа.
- Плащат ти фиксирана сума, но работиш докато свършиш.
- Плащат ти, за да удовлетворяваш фантазиите на клиенти.
- Губиш връзка с приятелите си и започваш да комуникираш със себеподобни.
- Когато те питат с какво се занимаваш, не можеш да обясниш.
- Плащат ти за да задоволиш всеки клиент.
- Клиентът плаща голяма сума, но почти всичко прибира шефа ти.
- Никога няма да започнеш да се гордееш с работата си.
- Трудно ти е да създадеш семейство. И да го издържаш.
- Шефът ти има страхотен автомобил.
- Клиентът ти плаща хотелите и проработените часове.
- Когато задоволиш клиент, те ценят.
- В края на краищата се чувстваш, като че ли току що си напуснал ада.
- Проверяват те за професионална пригодност със странни методи.
- Всяка сутрин се събуждаш и си казваш: "Няма да се занимавам с това цял живот".
- Клиентът винаги се стреми да плати по-малко, но очаква от теб чудеса.
- Нехаейки за твоите проблеми, клиентът винаги очаква да получи от теб съвет.
- Ако нещо не е наред, виновният си ти.
- Все се налага да правиш безплатни услуги на началник, приятели, познати...

И се питаш: "Абе аз (твоята длъжност) ли съм или..."?!
След смъртта им Бай Ганьо и един американец попаднали в Ада. Посрещнал ги Дяволът на вратата и им казва: - Имате право на избор. В кой Ад искате да отидете. В българския или в американския? - Ами каква е разликата? - В американския Ад трябва всеки ден да изяждате по една кофа с лайна, а в българския по две. Американецът естествено, без да се замисля, избрал американския Ад. Бай Ганьо се замислил малко и казал: - Аз съм българин. Патриот. Обичам наште планини зелени. Цял живот живея в България. За какво сега да се променям? Избирам българския Ад. След един месец се срещат Бай Ганьо и американеца. Решили да споделят впечатления. - Е, как е у вас – пита Бай Ганьо? - Прекрасно – казал американецът! - Изяждам сутрин една кофа с лайна и целия ден съм свободен. А у вас как е? - Ами, какво да ти кажа. При нас е както обикновено. Българска му работа. Вечно неуредици и неразбории. Или лайната забравят да ги доставят. Или като дойдат, не са достатъчно и не стигат за всички. За мене все не стигат.
Събудила се една сутрин Марийка и що да види - по гащичките й имало кръв. Бързо изтичала при майка си, за да я попита какво й има, но майка й не знаела как да обясни положението, затова пратила Марийка в селската поликлиника. Така и сторила, забързала се тя, но на улицата срещнала Иванчо, който умирал от скука и щом видял Марийка, веднага я спрял с думите:
-Къде си се забързала, ма Марийке?
-При фелшера.
-Защо, ма?
-Няма да ти кажа.
-Хайде де, на мен можеш да кажеш, нали знаеш, че пазя тайна.
Марийка се позамислила, но в крайна сметка решила да му покаже за какво става въпрос. Разказала му как там отдолу й тече кръв и колко е притеснена. Иванчо веднага влезнал в ролята на доктор и казал:
-Вдигай роклята и сваляй гащите.
Така и станало. Когато Иванчо погледнал отблизо как стоят нещата се втрещил и казал:
-Как няма да ти тече кръв, ма, някой ти е отрязал пишката и даже не е зашил раната!