Някаква мацка я качвам от Централна гара. Тя ме пита: - Може ли до Халите? Колко ще ми излезе? Аз и казвам: - Сигурно около 2 лева. - Ама аз имам точно 2 лева – да не излезе повече, че няма да мога да ви платя, предупреждава ме жената. - Питам я: - Тогава защо се качвате на такси, щом нямате пари? Сега, ако ни хване задръстване и сметката стане примерно 2.40, какво ще правите? А тя ми отговаря небрежно: - Тогава… ще се наложи да ви посвиря. - На какво ще ми свирите? - я питам. - Ами…на кавала! - казва тя и свежда глава. Гледам я - интелигентна жена ми изглежда, не и отива такива неща да говори, но ми стана любопитно и реших да я закарам. И наистина на Лъвов мост такова задръстване ни хвана – пожарни, линейки… Стигаме на Халите, а сметката е 2.80. Викам и: - И сега какво правим? - Ще ви посвиря - казва тя, отваря чантата си и вади отвътре един кавал. Сглобява го, изсвири ми една родопска мелодия, сгъна го, каза ми Благодаря ви и приятен ден и си изчезна…
Тръгнал един човек на почивка, но точно се мръкнало и колата му се повредила в едно село. Мъчил се да я оправи, но не успял. Видял един селянин да минава по пътя и го попитал има ли къде да преспи в селото, пък утре да оправя колата и да продължи. Селянинът му казал: - Навсякъде е пълно с курортисти, но има една вдовица на края на селото, нейната къща е празна, там може да преспиш. Намерил човекът къщата, почукал, отворила му жената, той я питал може ли да преспи. Тя му казала: - Може, но имайте предвид, че аз от 5 години съм вдовица … Мъжът я прекъснал: - Госпожо, аз съм джентълмен! Жената сложила вечеря, изкарала вино. Вечеряли, жената започнала да оправя стаята за спане и пак казала: - Да ви кажа пак, че от 5 години съм вдовица и … - Госпожо, аз съм джентълмен! Моля ви, не се притеснявайте! На сутринта човекът се събудил, излязъл на двора и видял жената да храни кокошките. Направило му впечатление, че има много петли, а малко кокошки и попитал: - Защо имате повече петли, отколкото кокошки? - Ами то само един от тях е петел, другите са джентълмени!
След 35 години вярна служба на българските пощи, дошъл и последният работен ден на Петьо пощальона. Отишъл той до централата взел си писмата, натоварил ги в раницата, преметнал я през рамо и тръгнал по адресите, които обикалял още от първата си година в пощите. Когато стигнал първия адрес на вратата го посрещнало цялото семейство, на което той носел пощата вече дълги години, поздравили го за пенсионирането и му подарили дребно подаръче за спомен. Радостен, Петьо продължил към втората къща, където собственикът също много доволен и благодарен на Петьо, за добрата му служба през годините, му подарил кутия кубински пури - да си ги пуши с пенсията. Още по-развеселен Петьо стигнал третата къща и звъннал на звънеца. Вратата му отворила домакинята - ослепителна блондинка облечена доста провокативно. Без много приказки мацката го хванала за ръката, завела го в спалнята на горния етаж и там няколко часа двамата правили див с*кс. След като се облекли, горещата русокоса дама го завела в трапезарията на първия етаж и му направила закуска и кафе. Петьо отпил от кафето и видял, че в чинийката под чашата има банкнота от пет лева. Тогава вече решил да попита: - Абе, всичко прекрасно, ама какви са тея пет лева? Мацката отговорила с усмивка: - Ами, тази сутрин казах на мъжа ми, че ти е последния ден на работа и трябва да направим нещо специално за теб. А той ми каза "Е*и го тоя - дай му пет лева!". Закуската пък беше моя идея.