Лорд Джон бил в командировка в чужбина. Една вечер получил съмнения относно неговата съпруга - той бил почти сигурен, че тя му изневерява и че дори в момента е с друг в собственото му легло. Намерил телефон и набрал своя номер. Отсреща му отговорил, естествено икономът:
- На Вашите услуги, сър.
- Боб, моля те, отиди до спалнята и погледни през ключалката
кой е в леглото.
- Един момент?
И така след минута икономът се връща на телефона:
- Сър, погледнах в спалнята и Ви видях как се любите с Вашата съпруга в леглото.
Следва кратко мълчание и лорд Джон бесен нарежда:
- Слушай момче, веднага вземи пушката от килера и ме убий, мен и моята съпруга. Знам, че ще го направиш, това е заповед!
- Добре сър - и икономът оставя слушалката. Следват два бързи изстрела, малко писък и тишина. Слушалката се вдига за пореден път:
- Сър, изпълних стриктно Вашите заповеди. Застрелях Ви от първия път, Вас и Вашата съпруга. Сега какво да правя?
- Много добре - отговаря лордът доволен - Сега вземи двата трупа и ги закопай надълбоко някъде в зимната градина.
- Какво? Зимната градина!? - пита икономът изумен - Та ние нямаме зимна градина! Извинете сър, Вие кой номер сте набрали?
Второкласникът Иванчо, пътувайки в колата с родителите си, попитал:
- Колко е часът?
Майката казала:
- Погледни си мобилния телефон.
В отговор на факта, че Иванчо забравил телефона си вкъщи, двата гласа на родителите упорито обяснявали, че при излизане от вкъщи, човек трябва да си вземе телефона, ключовете и парите.
- Е нали съм с вас! - опитал да се оправдае синът.
- И какво от това? - попитали родителите. - И ако спрем в магазина, и там се загубиш, няма да можеш да се обадиш, няма да имаш пари за автобусен билет до вкъщи, а там като стигнеш няма да имаш ключове да си влезеш. А ако, не дай боже, стане земетресение или наводнение?
След продължителните родителски заръки, бащата попитал:
- Е, сине, направили си необходимите изводи от нашия разговор?
Иванчо тъжно казал:
- Да! Не трябваше да питам за времето...