ВРЕМЕ Е ДА СЕ СПРЕТЕ, АКО:
· По време напътуване прекарвате повече време с лаптоп на колене, захвърляйки детето в багажното отделение
· Жена ви ви убеждава, че и в брака е възможно общуването, след което вие купувате втори компютър и правите локална мрежа за да си побъбрите двамата в ICQ
· Решите да останете на тази служба още годинка-две само заради безплатния неограничен достъп до Интернет
· Според вас неудачници са тези, чийто модем е 28.8 kbs
· Използвате имотиконки в официалната си, традиционна кореспонденция
· От много време не сте контактувал с трима от най-добрите си приятели, защото не знаете ник-овете им
· Когато правите ремонт вкъщи, дълго време не можете да решите да залепите два или да разтеглите един тапет по цялата стена
· За да се усмихнете си накланяте главата встрани под ъгъл 90 градуса
· Наричате къпането във вана “downloading”
· Всеки път, когато изключите модема, се оказвате в ужасна самота и изпитвате чувство на вина, все едно сте предали близък приятел
· Когато се запознавате се представяте като иван@ мейл. Беге
· Пулсът ви се ускорява, когато в някоя телевизионна реклама видите изписан сайта на някоя компания
· Когато излизате от стаята, усилвате до дупка колонките, за да не пропуснете сигнала за току-що пристигнало писмо
· В имента на всички ваши близки и познати присъства символът “@”
· Кучето ви си има своя домашна страничка
· Не можете да се свържете с родителите си – те нямат модем
· Проверявате електронната си поща. Ако нямате непрочетени съобщения я проверявате отново.
· Ставайки в три часа през нощта, за да посетите тоалетната вие засядате пред компютъра....до сутринта
· Жена ви е забранила да взимате лаптопа в леглото
· Децата ви се казват Яху, Асемблер и Миранда
· Имате татуировка, която гласи: "This body best viewed with Internet Explorer 4.0 or higher".
· Като попаднете в задръстване вие инстинктивно търсите бутона “Back”
· Когато прочетете този текст, първата ви работа е да го препратите на друг
Кака Пена била местната грозотия и поради тази причина си нямала постоянен партньор. За това тя канела понякога някой пияница и след две-три ракии го карала да я задоволява с*ксуално. Един ден тя поканила бай Иван, местен пияница, който се славел с това, че на младини след пиянски запой, опънал Ламята Спаска и тя избягала през девет планини в десета, но с кака Пена нещата били къде, къде по-страшни. Та, седи на прозореца кака Пена и чака бай Иван. Гледа в далечината бай Иван тича, тича, спъне се, падне, стане, поотупа се и пак продължи да тича. Та след няколко минути, тананикайки си мелодията от филма „Умирай трудно", Ванката се озовал пред вратата на Пена. Тя му отворила и му рекла: – К'во става, бе Иване? Тичаш, тичаш, паднеш, станеш - да не ти е лошо нещо? – Не ма Пено, тичам щото ми се пие та ми се реве, но като се сетя, че после трябва да те ч*кам, направо припадам.
Жената лежи в болница.
След работа отидох до магазина. Напазарувах за ядене разни неща. Прибрах се. Почистих на котката, Посрещнах децата от училище. Помогнах им за домашните. Приготвих вечеря. Нахранихме се. Минах с прахосмукачката. Измих чиниите. Сложих децата да спят. Нахраних котката. Пуснах пералнята. Подредих, каквото имаше за подреждане. Нито компютър, нито телевизор съм пускал (ако така продължава, в свободните минутки ще почна да гледам сериали и да плача). Легнах си. Почти полунощ е. Гроги съм, направо тялото ме боли. Сутринта трябва рано да ставам да водя децата на тренировка. Представих си ситуацията:
Прибира се жената пияна от бар, носи и някоя биричка за допиване вкъщи. Включва телевизора, тропа из кухнята, търсейки нещо за пиянския глад. Пие биричка в кухнята, пуши, смее се. После идва в спалнята, вонейки на пиячка и цигари, и почва да ми се натиска. БИХ Я УБИЛ!!!
Олимпийски игри, финали по борба. Треньор дава последни напътствия на борец:
- И внимавай много! Твоят противник има коронен номер. Досега никой от неговите съперници не е успял да се справи с неговия захват.
- ОК, тренер! Ще се постарая.
Още не започнала схватката и борецът попаднал в коронния захват. Виждайки, че неговото момче не може да направи нищо, треньорът се разстроил и се прибрал в съблекалнята. В съблекалнята работи телевизор. Треньорът вижда, че публиката, станала на крака, аплодира неговия състезател. След награждаването треньорът пита:
- Как успя да се измъкнеш от тоя захват?
- Разбираш ли, тренер. Щом мачът почна и оня ме хвана. Седя аз и не мога да мръдна, а той ме усуква отвсякъде, вече не мога да дишам. Викам си - ще се предавам. Изведнъж гледам, пред очите ми висят топки, повдигнах си главата и ги захапах с всички сили...
- А стига бе, това не е спортсменско! Не можеш да се измъкнеш по този начин от захвата...
- Ти ще кажеш, тренер! Въобще не можеш да си представиш на какво е способен човек, като се захапе с всички сили за топките...