Тираджия, вижда една монахиня да стопира на магистралата.Кове спирачките и пита:
-Ще те откарам , майко, но ще ми дадеш да те опъна един път.
-Добре чедо, само че отзад, щото отпред ни проверяват.
-Ухааа, давай качвай се.
Опънал я той, не един, а два,три пъти.И когато стигнали нейният град, и монахинята тръгнала да слиза, тираджията я хванал за ръката и й казал:
-Майко, видя ли ние тираджийте какви сме тарикати?!
-Чадооооо, видя ли ние педерасите какви сме тарикати...
В понеделник Иванчо закъснява за първият час. Ядосана от поредното закъснение, учителката го пита:
- Иванчо ти пак ли се успа?
- Не, госпожо. Имах работа.
- Каква работа бе Иванчо? Какво прави събота и неделя, че не можа да я свършиш?
- Ами Госпожо, ходихме си на село да вадим картофи. Натоварехме 10 касети с картофи на задната седалка и баща ми реши да ме учи да карам кола. Качих се аз, каза ми как да я запаля, да превключвам скорости, да пускам чистачки... и карам си аз и зад мене тир. По едно време светофара светва червено. Трябва да спра а не зная как. Питам тате и той казва - Скачай на спирачката. И аз така и направих! Скочих на спирачката, колата спря и угасна даже, но по лошото бе че тира се удари в нас и се обърна.
- И какво от това Иванчо?
- Ами как какво Госпожо?! Първо от задната седалка всички картофи "дойдоха" на предната, при удара с тира колата ни фръкна и се обърна, картофите се разпиляха и другата злина беше че тира беше с кивита.
- И какво от това Иванчо? - пита изнервена учителката.
- Ами обадихме се на мама да и съобщя за инцидента, и тя каза без картофите да не се прибираме, че те и трябвали да ги продаде и да си купела зимно палто. Е, Госпожо, как се търсят 200 кг. картофи в 15 тона кивита?
Асан, който вече 10 година работи в един завод, един ден решава да отиде да си изпроси по-висока заплата. Почуква настойчиво на вратата на шефа, отваря и поглежда плашливо. Шефът го поканва:
- Кажи Асане, какво има?
- Ми то сега бате, роди ми се 12-то цигле и немоа ги изхранвам мрут от глад, айде бате, качи ми заплатата там със 50% колко са за тебе, нищо работа.
- Добре, нямаш проблем, но първо трябва да познаеш кой е този по средата (посочил средния портрет на стената, на първия бил Васил Левски, на средния Христо Ботев, а на последния Иван Вазов).
- Абе бате, тоз първия вчера се напихме с него в кръчмата, последния от нащо село, миналата година изяде селския коч, ама тоз по средата не е от нащо село...
Шефът го погледнал и му прошепнал:
- Асане, много еб*ш, малко четеш, няма да ти дигна заплатата.
Асан се разочаровал и се заканил. На следващия ден пак се чука на вратата и пак Асан влиза.
- Шефе и аз имам една загадка като твойта (вади снимка от вътрешния джоб) познай кой е тоз на снимката.
- Де да го знам някакъв пич дето се е облегнал на тир, не го познавам.
- Шефе, много четеш, малко еб*ш, това е любовника на жена ти от 2 години.
Кара тираджия по магистралата. Спира го жена на стоп.
- Може ли до ..........
- Може, но мали си знаеш, че трябва да ми се отблагодариш...
- Няма проблеми.
- О. К. , но понеже бързам ще трябва да е в движение.
Качва я, тръгват и мацката почва да му прави свирка. По едно време на пича му станало много гот, замътил му се погледа, пуснал волана, хванал я за ушите с две ръце и взел да я насочва. Губи контрол над камиона и се обръщат. Освества се след минута, гледа в ръцете си две уши. Още замаян тръгва да се лута по поляната и вижда овчар.
- Дядо, да си виждал едно момиче без уши да минава от тук?
- Абе синко, не знам дали беше с уши или не, че имаше дълга коса, ама знаеш ли къв к*р имаше в устата?
Сподели