Проблясъци от миналото - любими лозунги:

При директора се влиза само по голяма нужда!
(Надпис на вратата на директорски кабинет)

20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България!
(Лозунг в цирка)

25 години народна власт - 25 години цирк.
(Светлинен надпис над купола на цирка)

Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас.
(Лозунг в студентски стол)

Дръж маркуча си в изправност!
(Надпис в ТКЗС)

Да покрием навреме младите кобилки!
(Надпис в ТКЗС)

Да не оставим неодрусана слива в нашето село!
(Надпис в ТКЗС)

Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу империалистическите агресори!
(Лозунг в птицеферма)

Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.
(Тодор Живков)

Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание и после цял живот мъртъв.
(Крайпътен надпис във Видинско)

Който не познава Сибир, не познава СССР!
(Лозунг от "Интурист")

Болните в социалистическа България: най-здравите болни в света!
(Лозунг в болница)

Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ!
(Лозунг в болница)

На партията - вярност, на народа - чиста вода.
(Надпис в служба "Водоснабдяване и канализация")

Всички луди - на борба за мир и световен комунизъм!
(Агиттабло в лудница)

Един допуснат брак - беда за целия колектив!
(Лозунг в предприятие)
Проблясъци от миналото - любими лозунги:

При директора се влиза само по голяма нужда!
(Надпис на вратата на директорски кабинет)

20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България!
(Лозунг в цирка)

25 години народна власт - 25 години цирк.
(Светлинен надпис над купола на цирка)

Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас.
(Лозунг в студентски стол)

Дръж маркуча си в изправност!
(Надпис в ТКЗС)

Да покрием навреме младите кобилки!
(Надпис в ТКЗС)

Да не оставим неодрусана слива в нашето село!
(Надпис в ТКЗС)

Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу империалистическите агресори!
(Лозунг в птицеферма)

Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.
(Тодор Живков)

Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание, иначе - цял живот мъртъв.
(Крайпътен надпис във Видинско)

Който не познава Сибир, не познава СССР!
(Лозунг от "Интурист")

Болните в социалистическа България: най-здравите болни в света!
(Лозунг в болница)

Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ!
(Лозунг в болница)

На партията - вярност, на народа - чиста вода.
(Надпис в служба "Водоснабдяване и канализация")

Всички луди - на борба за мир и световен комунизъм!
(Агиттабло в лудница)

Един допуснат брак - беда за целия колектив!
(Лозунг в предприятие)
Из мемоарите на политзатворник от 1980.
Винаги съм бил убеден комунист, но си изпатих. Излежах си присъдата
с доблест и непоклатима обич към партията. Ето как започна всичко.
Бях председател на ТКЗС. На посещение ни дойде първият секретар
на ОК на БКП, заедно с членове на ЦК на БКП. Влязохме в банкетната
зала, а там на стената висяха портретите на др. Тодор Живков и
на най-млекодайната крава. Другарят Петров, ми нареди:
- Я да свалиш това говедо от стената!
- Кое по точно?
Последваха арест и осъждане на 3 години лек режим. Там ме
назначиха за диригент на самодейния хор. При едно посещение на
съдии от Върховния съд, ни бе наредено да организираме концерт
за високопоставените гости. Аз бях конферанс, и въодушевен обявих:
- Затворническият хор, съставен от мошеници, побойници, крадци и
насилници, ще изпълнят песента "От теб се учим партио любима."
Удължиха ми присъдата с 3 год. и ме преместиха в каменоломната.
Там ме назначиха за бригадир. С пълни сили заработих за общото
благо. Наближаваше националният празник и реших да направя
плакат, който закачихме на входа на кариерата.
"В чест на 9 септември, повече камъни за партията!"
Удължиха ми присъдата с още 3 год. И така до 1989год.
Комунизъм...
Бай Иван бил стругар в скромна работилница в един цех.Чуло се,че ще идва на посещение Тодор Живков.Отишъл директора при Бай Иван:
-Иване,стягай работилницата и пребоядисвай всичко!
-Хич не ме занимавай,другарю директор.
-Бай Иване,плачеш си за наказание.
-Все таз,другарю директор.
Дошъл Тодор Живков в цеха и преглеждал всяка една от работилниците.Когато влязъл в работилницата на Бай Иван всички вече потривали ръце и чакали момента,в който непокизмът му щял да излезе през носа.Но уви Тодор Живков грейнал:
-Здравей Бай Иване,как си,откога не сме се виждали...Ела някой път в София у нас да пием по една ракия...
Всички били зашеметени,но директорът направил Бай Иван бригадир.
След седмица се чуло,че ще идва на посещение Михаил Горбачов - Същата история.Бай Иван отказвал да стегне работилницата,но отново се случило същото:
-Здравей Бай Иване,ела някой път в Москва на по водка да се видим...
Направили го заместник директор.
След месец директорът имал работа в Рим,Италия.Кого да вземе - заместник директора - Бай Иван.
Отишли те,свършили работата,но оставали още няколко часа до полета и решили да слушат неделната меса.
Излязъл Папата да пее,но нещо се загледал в един от хилядите хора и радостно се развикал:
-Това там Бай Иван ли е?Бай Иване!Ела тук да те видя!Как си?Хайде да изпеем заедно неделната меса.
Изпяли я.
Бай Иван вече слизал по стълбичките и хората вече се разотивали когато той видял на едно място събрани в кръг много хора и до тях линейка.Там седял директорър,който изглежда тъкмо се бе свестил и се държал за сърцето.
Бай Иван разтревожено го попитал:
-Другарю директор,какво се случи ?
-Виж Бай Иване...Дойде Тодор Живков - позна те,направихме те бригадир.Дойде Горбачов...и той те позна - направихме те заместник директор.Дойдохме тук - и ПАПАТА те позна! - Всичко това някакси успях да го преживея.Само едно не успях - При мен дойде един японец,потупа ме по рамото и попита:
-Извинявай,кой е оня дето пее с Бай Иван ?
Проблясъци от миналото - любими лозунги:

При директора се влиза само по голяма нужда!
(Надпис на вратата на директорски кабинет)

20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България!
(Лозунг в цирка)

25 години народна власт - 25 години цирк.
(Светлинен надпис над купола на цирка)

Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас.
(Лозунг в студентски стол)

Дръж маркуча си в изправност!
(Надпис в ТКЗС)

Да покрием навреме младите кобилки!
(Надпис в ТКЗС)

Да не оставим неодрусана слива в нашето село!
(Надпис в ТКЗС)

Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу империалистическите агресори!
(Лозунг в птицеферма)

Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.
(Тодор Живков)

Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание, иначе - цял живот мъртъв.
(Крайпътен надпис във Видинско)

Който не познава Сибир, не познава СССР!
(Лозунг от "Интурист")

Болните в социалистическа България: най-здравите болни в света!
(Лозунг в болница)

Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ!
(Лозунг в болница)

На партията - вярност, на народа - чиста вода.
(Надпис в служба "Водоснабдяване и канализация")

Всички луди - на борба за мир и световен комунизъм!
(Агиттабло в лудница)

Един допуснат брак - беда за целия колектив!
(Лозунг в предприятие)
През 1980 г. Световната академия на науките решила да направи експеримент - да замрази трима доброволци от различни нации, които да бъдат размразени след 100 години, за да се види дали ще оцелеят. Явили се трима доброволци - от СССР, САЩ и НРБ. Замразили ги.
Точно след сто години световните учени размразили доброволците, които живнали, но не били пуснати веднага в обществото, за да могат предварително да се запознаят с новите реалности. Ето защо ги настанили в хотел и им дали ядене, пиене и вестници. Но на следващата сутрин и тримата били заварени мъртви. Почудили се учените и криминалистите как така са умрели, след като всичко било наред, нямало улики за убийство, нито отрова в храната и напитките, въобще - нищо. И тогава забелязали, че вестниците им били разтворени на страниците за топ-новините с най-едър шрифт. Ето какви били новините: във вестник "Правда": "На полско-китайската граница вчера нямаше инциденти"; в "Ню Йорк Таймс": "Колхозът Ленин в щата Невада изпълни годишния си план с шест месеца предскрочно"; в "Работническо дело": "На Осемдесет и шестия конгрес на БКП за генерален секретар с пълно единодушие беше преизбран другарят Тодор Живков".
Пътували в тайгата с шейна Брежнев, Тачър, Рейгън и Тодор Живков. По едно време след шейната се появила глутница гладни вълци. Рейгън, след като видял, че глутницата наближава все повече изправил се и рекъл:
- Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочил.
Не минало много време и глутницата пак ги настигнала. Тачър се изправила и казала:
- Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочила.
Останали Брежнев и Живков. Тошо се замислил, кой ще скочи от тях двамата когато пак ги настигне глутницата. Ето, че глутницата ги настига и Тошо като подчинен на Брежнев решил да скочи. Но в този момент Брежнев се изправя, изважда изпод кожуха един автомат и избива глутницата.
Тошо с недоумение попитал:
- Защо не го използва по-рано докато бяха още живи Тачър и Рейгън?
- Че това за четирима стига ли? - казал Брежнев изваждайки шише водка от джоба си.