О, Windows!
Три дена храбро инсталирах .
Трих, слагах, регистрирах.
Не тръгваш и не тръгваш сам,
показваш само син екран. Първо ми съсипваш FAT,
преминавам през Format,
но не стига таз беля,
нов дял трябва да ти заделя.
Хоп, пак не се получи
работата се закучи,
драйвер някакъв незнаен,
искаш в цикъл най-безкраен.
С Wizardа отново споря,
но не мога да го сборя.
Нямам Plug And Play модем,
разбери го бе кретен.
Изнервям се, та чак треперя,
CDто искам да намеря,
та да тръгнеш най-подир,
а не под DOS да пиша Dir.
Уж тръгна, пуснах Service Pack,
О, не - ще инстарирам пак.
Най-после посред нощ,
използвах софтуера лош.
На сутринта от шлаката изрових,
процесор спечен и пророних:
Да бе мирно си седяло,
не би от Setup умряло.
На Баба Меца и дошъл цикъла. Тръгнала тя из гората да пита животните как да спре тия кървища. Питала тук, питала там, но никой не знаел. Накрая погледнала в облаците с надеждата да й дойде просветлението и съзряла Орльо.
- Орльооооооу помагай, брат! Дойде ми! Изтече ми кръвчицата и ша припадам вече.
Орелът както си летял смръщил вежди, почесал се по канчето без да падне, поогледал се и след като фиксирал минаващия покрай мечката заек, рекъл:
- Глей са Мецо! Зимаш го ония пухкавия дет се шугави около тебе, свиваш го на тампон и си го подпъхваш хубавичко отдолу...
Минало се време. Животните от гората се събрали под голямото дърво да си говорят глупости. Изведнъж от близкия храсталак полетял Зайо и се нацепил в дървото.
- Малиии! Зайо, кажи чесно ква е тая акробатика? - попитала Лисичка.
- Абе мани Лисо. Тичам си аз за здраве и като се спънах в еднин корен глей как се пребих, чак главата си сцепих.
Животните се насъбрали около окървавения и берящ душа заек и започнали да се чудят какво става.
- Каде си бе Тампончо? - попитал го Орльо. - На кой ше ги разправяш тия бе? Тая кръв знаете ли откъде е, а? - обърнал се към животните. - От на Баба ви Меца п****та. Мухахахахахаа.
Орльо така посрамил Зайо, че всички в гората вече му викали Тампончо, даже и майка му.
След месец пак при същото дърво животните си говорели глупости. Нещеш ли от близкия храсталак нещо профучало над главите им и се нацепило в дървото със страшна сила. От удара се вдигнал толкова голям облак от перушина че всички си помислили, че някой ги обстрелва с експлодиращи възглавници. Като се поразнесла перушината животните се втренчили в дървото и не могли да повярват на очите си.
- Какъв е тоз мисир бе? Баааах. - измърморила костенурката.
- Малеее Орльо, ама ти се забиваш по-добре от на Робин Хууд стрелите бе. - пошегувал се бобъра.
Орелът се подпрял с крака, напънал се, и след като се изтръгнал от дървото рекъл.
- Абе мани както си летим за здраве се разсеях нещо и не видех дървото. Даже съм си сцепил канчето и съм целия в кръв.
- Хехе, да не би всички да ти приличаме на боядисани врапчета а? - попитал Заьо. - Добре, че съм аз светна Мецана, че тия с крилца са по-добри.
О, Windows!
Три дена храбро инсталирах
Трих, слагах, регистрирах.
Не тръгваш и не тръгваш сам,
показваш само син екран.
Първо ми съсипваш FAT,
преминавам през Format,
но не стига таз беля,
нов дял трябва да ти заделя.
Хоп, пак не се получи
работата се закучи,
драйвер някакъв незнаен,
искаш в цикъл най-безкраен.
С Wizardа отново споря,
но не мога да го сборя.
Нямам Plug And Play модем,
разбери го бе кретен.
Изнервям се, та чак треперя,
CDто искам да намеря,
та да тръгнеш най подир,
а не под DOS да пиша Dir.
Уж тръгна, пуснах Service Pack,
О, не - ще инсталирам пак.
Най-после посред нощ,
използвах софтуера лош.
На сутринта от шлаката изрових,
процесор спечен и пророних:
Да бе мирно си седяло,
не би от Setup умряло.