"Левски" играят с "ЦСКА" и съдията показава червени картони на всички от "Левски" още през първото полувреме, само Гонзо виси с жълт картон. За нещастие на чорбата обаче Гонзо бил в добра форма и... Прибрал се той в съблекалнята на полувремето и започнал да разправя на съотборниците:
- Мачът върви добре, прилагам им плътна преса по целия терен и най-накрая ги натиках в тяхното наказателно поле! То бетон, бетон, ама най-накрая им вкарах гол! И сега водим с 1:0!
Останалите футболисти решили, че мачът е решен и отишли не ресторант да празнуват победата. Свършил мачът и Гонзо отишъл в ресторанта при другите.
- Как свърши мачът? -попитали го другите.
- 2:1 за нас ама мачът беше на косъм!!!
- Как така бе, нали ги утрепа от бой?!
- Абе аз ги утрепах, ама 15 минути преди края на мача при 2:0 за нас съдията ме изгони за втори жълт картон...
Защо не трябва да се ходи семейно на банкет? Комшията ми на етажа е голям купонджия. Пък и в една фирма работи — веселяци като него! Само търсят повод за сплотяване на колектива. И то както е модерно днес - несемейно. Демек мъжете без жени и жените без мъжете си. Обаче вечерта срещу Коледа ги срещам пременени на входа заедно с жена му - между впрочем готино парче, бивша волейболистка в ЦСКА. - Купон! — вика. - С жените тоя път. Поне ще има кой да ме върне с колата. И това беше. Щях да забравя, ако сутринта не ги срещнах на асансьора - връщат се. Тя синя от яд и студ, а той със синка под дясното око. - Ясно! Някъде са го ступали. - викам си. - На левичар ли си налетял? — рекох съчувствено. - Ами! — рече той и стрелна особено жена си. - Тя. Сепнах се. Погледнах я с нови очи. - Представяш ли си! - изпусна нервите си тя. - Танцува с коя ли не, но не и с мене - преживях го. Напи се като талпа — издържах. Накара ме на две ракии аз да карам до тук… Тъкмо запалих двигателя, когато той успя да се настани на седалката вдясно. И представяш ли си какво изломоти? "Сега - вика - у вас ли ще отиваме или всеки у дома си?