Шеймъс и Мърфи си пийвали кротко бира, но нямали много пари. След като си пребъркали джобовете, едва събрали едно евро. Мърфи казал: - Чакай малко. Имам една идея. Отишъл в съседния месарски магазин и се върнал с една голяма наденица. - Да не си полудял?– възмутил се Шеймъс. – Сега не ни останаха никакви пари! - Не се тревожи– успокоил го Мърфи. – Само прави това, което ти казвам. Двамата влезли в една кръчма и Мърфи мигом поръчал две големи халби Гинес и две чаши уиски Джеймисън. - Ама ти вече наистина си се смахнал!– притеснил се Шеймъс. – Знаеш ли какви неприятности ще си навлечем? Та ние нямаме никакви пари! - Не се тревожи, имам план – уверил го с усмивка Мърфи. – Наздраве! Пресушили чашите си, после Мърфи казал: - Слушай сега. Ще пъхна наденицата в цепката на панталона си и ще я закрепя с ципа. Ти ще коленичиш и ще я лапнеш. Барманът ги забелязал, изпаднал в дива ярост и ги изхвърлил. Шеймъс и Мърфи продължили в същия дух, кръчма след кръчма – обръщали чаша след чаша, при това съвсем безплатно. Накрая, в десетата кръчма Шеймъс с последни сили рекъл: - Мърфи, не мога повече. Пиян съм и вече не усещам коленете си! - А как мислиш се чувствам аз?– троснал се Мърфи. – Изгубих наденицата още в третата кръчма!
Срещат се американска и руска подводници в неутрални води, излизат над перископна дълбочина, отварят люковете, командирите се подреждат, отдават чест. След официалните поздрави се заговарят капитаните и в течение на разговора се стига до неизбежното: - Моят първи боцман - Джон може да изпие една бутилка уиски на екс! - споделя американския капитан. Идва Джон - прас и до дъно, всички ръкопляскат. - А моя главен механик - Альоша може да изпие кофа водка. Ела, Альоша. - нарежда руския капитан I ранг - Михаил Балинов. - Можеш ли, Альоша да изпиеш кофа водка? - Дайте ми минута, господин капитан. Врътва се на токове Альоша и след минута се връща тичайки и плискайки кофа водка, надига я - и до дъно. Бурни овации и от двата екипажа. Разделят се подводниците, потапят се и капитана пита Альоша: - Ти къде изчезна като те питах можеш ли да изпиеш кофа водка? - Отидох до машинното да проверя дали мога, другарю капитан.
В бар на плажа се появява пингвин. Сяда, поръчва уиски и пура. Изпива уискито, пурата изпушва до половината, става и тръгва. През цялото време цари пълна тишина, всички останали посетители гледат пингвина втрещено, а той, на излизане, се обръща и пита леко учудено:
- Какво сте ме зяпнали така?
Пръв и единствен се окопитва бармана:
- А, нищо...просто за първи път виждаме пингвин, на плажа, в бар, да пие уиски, да пуши пура, че и да говори.
Пингвинът отсича сърдито:
- С тия цени - и за последен!
Един рибар хванал златната жабка.
-Пусниме е и ще ти изпълня едно желание.
-Искам да пикам уиски
-казал рибаря, целунал жабката и я пуснал. Прибрал се в къщи и още от вратата викнал на жена си
-Женоо, жено ма, дай бързо две чаши.
-Жена му сложила чашите на масата и гледа мъжа си, как пикнал по два пръста ту в едната ту в другата.
-Кво правиш бе глупак
-извикала жена му.
-Пии ма, тва е уиски.
-Отпила леко жената и
-вярно, уиски. Така, рибаря пика
-двамата пият. На петият път пикнал само в неговата чаша, доволно примлясква и тамън да сръбне и жена му протегнала чашата и пита
-Чшш, а на мене...
-Ше пиеш от шишето, мамати дее*а...
В бара влиза кон, съблича си палтото, сваля си шапката, поръчва си уиски със сода и фъстъчки, изпива го бавно и си тръгва доволен, обещавайки, че ще дойде и на другият ден.
Барманът изпада в шок и звъни на директора на цирка:
- Слушай, имам за тебе страхотен номер! Ела утре в бара и ще видиш.
На следващият ден директорът на цирка от сутринта засяда в бара и чака. Привечер в бара влиза коня, поръчва си отново уиски със сода и започва да си го пие.
Директорът на цирка се присламчва до него и пита:
- Извинете, не искате ли да работите за нас? Колко получавате на сегашната си работа?
- Триста долара!
- Аз мога да ви предложа хиляда, храна и подслон!
- И къде трябва да работя?
- Тук, наблизо, в цирка.
- В цирка?! Не, за хилядарка аз, разбира се съм съгласен, но не мога да разбера, за какво са ви в цирка програмисти...
Сър Джон и сър Хенри завършили заедно Кембридж, дали обет за безбрачие и се уговорили всяка вечер да редуват - ту в замъка на сър Джон, ту в замъка на сър Хенри - да седят пред камината, да пият шотландско уиски, да пушат пури и да водят лежерни разговори. И така в продължение на 35 години всяка вечер, без нито една пропусната вечер, те спазвали този ритуал.
Но една вечер през 36-тата година, сър Хенри приготвил нещата, както обичайно - запалената камина, уиските, пурите, с ужас забелязал, че сър Джон закъснява 40 минути, нещо което по-рано никога не се е случвало. Страшно развълнуван сър Хенри наредил да оседлаят коня му и веднага отпрашил към замъка на сър Джон. Влизайки във всекидневната, той видял сър Джон да си седи пред камината с чаша уиски и пура.
- Какво става? - възкликнал сър Хенри. - Сър Джон, ние за 35 години нито веднъж не нарушихме уговорката си, а сега вие си седите сам, пиете уиски и пушите пура. Какво се е случило?
- Нищо не се е случило, - отговорил сър Джон, - малко ми поомръзна.
Сподели