Влиза една блондинка с кученце в бара, сяда на масата и казва:
- Келнер, едно уиски за мен и едно за кучето.
Келнерът учуден й донася питиетата. След малко блондинката отново поръчва:
- Келнер, едно уиски за мен и едно за кучето.
Келнерът изпълнява и второта поръчка. След известно време блондинката поръчва за трети път:
- Келнер, едно уиски за мен и едно за кучето. Келнерът не се стърпял и попитал:
- Извинете, какво е това куче, дето пие толкова уиски?
Блондинката отговаря:
- Това куче прави ми*ети.
- А може ли да ми направи и на мен един ми*ет - пита келнера?
- Може - отговаря блондинката и казва на кучето:
- Бльоки, направи на този чичко един ми*ет!
Никаква реакция. Блондинката отново:
- Бльоки, направи на този чичко един ми*ет!
Същия резултат. Ядосана блондинката викнала:
- Бльоки, за последен път ти показвам как се прави ми*ет!
Ода за Студента
Жив е той, жив е! Там под юргана, потънал в мисли лежи и пъшка. Студент с поглед забит в тавана, студент от лекции свикнал да кръшка. От една страна декан го ръчка, от друга съвест на две строшена, очи тъмнеят, глава се люшка - зер не е пил вода студена! Лежи студентът, а в механата нещо го силно, страстно влече, хлебарка скърца нейде в кревата, а му се вече яйцето пече. Сесия е сега! Пейте робини тез тъжни песни! От института ще да замине и този студент. Но замълчи сърце! Тоз, който мързел е по природа, той не умира. Него жалеят баща и майка - цялата рода. Без жал пилеят сухи парици - като са майка и баща овчици. Tой ще да ги до гроба стриже. Вуйчо владика - юнашка птица - за братов син ще се погрижи. Настане вечер. Печка затлее. Колеги пълнят квартирата тясна. Познат засвири, тълпа запее, "На есен с песен", юнакът крясна. Родни колежки с дивни премени чудни, прекрасни танци поемат. И потанцуват с лица засмени, па при студента дойдат та легнат. Една му уиски налива бърже, друга му вино бяло прибавя, трета го в уста целуне бърже, а той я гледа мила, засмяна. "Кажи ми, татко, де е файдата от тез студентски гладни години? Да смуча ази твойта заплата дорде ми кефът не попремине." И плеснат с ръце та се прегърнат, и с песни тръгват из махалата. Вървят и пеят, дорде осъмнат, дорде си найдат нейде белята. Но съмна вече. А под юргана спи си студентът. Ще рече човек, че вред е рано, а времето скъпо тече ли, тече!
Ода за Студента:

Жив е той, жив е!
Там под юргана,
потънал в мисли лежи и пъшка.
Студент със поглед забит в тавана,
студент от лекции свикнал да кръшка.
От една страна декан го ручка,
от друга съвест на две строшена,
очи тъмнеят, глава се люшка
- зер не е пил вода студена!
Лежи студентът,
а в механата нещо го силно, страстно влече,
хлебарка скърца нейде в кревата,
а му се вече яйцето пече.
Сесия е сега!
Пейте робини тез тъжни песни!
От института ще да замине и този студент.
Но замълчи сърце!
Тоз, който мързел е по природа,
той не умира.
Него жалеят баща и майка - цялата рода.
Без жал пилеят сухи парици
- като са майка и баща овчици.
Tой ще да ги до гроба стриже.
Вуйчо владика - юнашка птица
- за братов син ще се погрижи.
Настане вечер. Печка затлее.
Колеги пълнят квартирата тясна.
Познат засвири, тълпа запее,
"На есен с песен", юнакът крясна.
Родни колежки с дивни премени чудни,
прекрасни танци поемат.
И потанцуват с лица засмени,
па при студента дойдат та легнат.
Една му уиски налива бърже,
друга му вино бяло прибавя,
трета го в уста целуне бърже,
а той я гледа мила, засмяна.
"Кажи ми, татко, де е файдата
от тез студентски гладни години?
Да смуча ази твойта заплата
дорде ми кефът не попремине."
И плеснат с ръце та се прегърнат,
и с песни тръгват из махалата.
Вървят и пеят, дорде осъмнат,
дорде си найдат нейде белята.
Но съмна вече.
А под юргана спи си студентът.
Ще рече човек, че вред е рано,
а времето скъпо тече ли, тече!
Щатският прокурор пледира за жестока присъда над сериен убиец, канибал, банков обирджия, телефонен измамник, фалшификатор на пари, брутален изнасилвач на монахини и монаси, хакер и садист.
- Всичко това е един човек! – завърши прокурорът. Притиснат до стената, съдията произнесе: - Тежък момент от съдебната история на щата! Произнасям най-страшната присъда в моята практика. Осъждам Джон Смит на принудително заселване в България! - По-добре електрически стол! – изрева подсъдимият. – Съдът е подкупен! - За обида към съда произнасям втора, вътрешна присъда. Освен заселване в България, да бъде принудително регистриран като едноличен търговец! - Това е страшно! Не, това е нечовешко! По-добре газова камера! Съдията е българин! - Аз съм потресен от тази обида! В моя плантаторски род винаги е имало славни каубои, картоиграчи, робовладелци и добри познавачи на уискито. Но българи – никога! Произнасям трета присъда: Освен със заселване и регистрация като едноличен търговец, осъждам Джон Смит да изтегли кредит от българска банка с български лихви! Подсъдимият се свлече светкавично от страшен гърч. Получи троен инсулт, двустранен инфаркт и спукване на жлъчка едновременно.
Синчето на една мутра станал тинейджар, но не знаел как да си хване гадже. Нали затова пък майка му била по отракана, хванала го и му вика:
- Слушай сега. Отиваш в някои бар, сядаш на бара, оглеждаш се и като си харесаш някоя ми се обаждаш на GSM. Разбра ли ме?
- Да бе майко.
Отишло момчето в бар, седнал на бара, порачал си марково уиски и се заоглеждал. Харесал си нашият една супер яка мадама. Вдигнал телефона и се обадил на майка си.
- Сега кво да прая?
- Ами....отиваш при нея, заговаряш я, черпиш я нещо. След това я искарваш на ресторант, отивате на дискотека и щом тя поиска да си ходите, ти веднага я откарваш до тях. Щом стигнете пред тях я питаш дали можеш да се качиш в тях да пиеш едно кафе. Щом тя отиде да прави кафето ми се обаждаш.
Хванало се нашето момче и направило всичко, което му казала майка му. Щом се качил в тях и момичето отишло да прави кафето, той веднага набрал майка си.
- Сега какво да правя?
-Ами хващаш най-твардата част от тялото си и я завираш там от където пишка.
Не минали и 5 минути и телефонът на майката отново званал.
- Нали ти казах какво да правиш бе идйот с......
- Извинете, вие ли сте майката на Киро?
- Да?!
- Добре, сега елате да изкарате крака на сина ви от тоалетната ми чиния.