Един линуксаджия умрял и се явил при свети Петър. Свети Петър разгърнал книгата, потърсил и казал:
- Не, ти не си за тук, ти си за ада.
Изведнъж изкочили едни черни дяволи и замъкнали специалиста надолу. Навлезли в ада и минали девети кръг, осми кръг, седми... Линуксаджията изплакал:
- Ама къде ме водите, бе?
- Спокойно, ще видиш. – отговорили дяволите.
Минали шести, пети и все по-навътре. Линуксаджията извикал:
- Ама толкова ли съм грешен, бе?
Дяволите казали:
- Спокойно, ще видиш.
Стигнали до центъра на ада. Там самият сатана седял пред един компютър. Като видял това, линуксаджията проплакал:
- Леле, сега какво ще ми правите?
Сатаната казал:
- Нищо няма да ти правим. Сядай и ми оправи джентоото.
Линукс специалистът учудено попитал:
- Ама нали това е адът?
- Какъв ад, бе, това е дипендънси хел! – отговорил сатаната.
Един студент умрял, не е хубаво, но случват се и такива неща в живота. Изпраща го Свети Петър в ада, защото праведни студенти няма и що да види студентът - в ада живот си живеят. Всичко както по старо му - пиене, пушене, ку*ви, дискотеки, кръчми. Всичко било наред, докато не дошло полунощ. Тогава на вратата му се почукало, а когато отворил насреща дявол с чук и длето.
-Дупи се приятел, казал дяволът, все пак си в ада, трябва да има наказание.
Надупил се студентът и дявола му наковал клина в задника. Това се повтаряло всяка вечер, докато студентът не издържал и отишъл при главният дявол.
- Няма ли нещо като за студенти тука при вас - пита той.
- Има - казва дяволът и го прехвърлил към студентският ад.
Там същатата работа - живот на поразия, но вечерта дявол не идва.
И така си заживял студентът доволен и предоволен от студентският ад, но нещеш ли след 3 месеца се почукало пак на вратата. Отваря нашият човек и какво да види - дявол с по-голям чук и цял чувал клинове, потърква ръце и говори:
-Айде приятел, дупи се, сесия!