- Бабо Меркел, де така? - На джамия, Мустафа!
Отива един човек да търси работа във ферма.
- Искам 1000 лева заплата!
- Чакай, бе! Хората тука взимат по 50-60 лева, а ти 1000?! Че какво повече знаеш?
- Ами... Разбирам езика на животните.
- Добре. Я ела тука.
Завел го шефа при свинете. Животните изгрухтели.
- Аха. Шефе, казаха, че са се опрасили с 5 прасенца, а вие и кмета сте писали 3, 2 сте си ги поделили!
- Сакън! Тихо! Добре, добре! Разбрал си някакси. Ама я ела при кравата!
Кравата измучала.
- Да, шефе. Ами тя каза, че дава по 10 литра на ден, а вие с кмета пишете 5, другите си ги вземате!
- Добре! Добре! Тихо! Нает си! 1000 лева! 2000 лева! Само мълчи!
Отиват те да уредят договора, минават покрай овцете и те изблейват.
Шефа бързо казва:
- Не ги слушай, не ги слушай! С кмета бяхме пияни!
Мъж и жена блъскат колите си доста лошо. И двата автомобила са много пострадали, но на мъжа и на жената нищо им няма. Те излизат от колите и жената казва: - И така… Ти си мъж, интересно… Аз съм жена. О, боже, погледни колите ни! За нищо не стават. Добре, че ние не сме ранени. Знаеш ли, това може би е знак от съдбата, че е трябвало да се срещнем и дори да се сприятелим! И да се влюбим и да живеем щастливо до края на живота си! Мъжът е поласкан от това внимание, вероятно и от хубавата жена, която е пред него, и казва: - О, да, напълно съм съгласен с теб! - Да, да, наистина е знак. – продължава жената. – Защото не само че ние сме добре, не само че колите ни са на пихтия, ами и бутилката вино, което носех, е съвсем здрава! Това е съдба! Трябва да пием и да отпразнуваме нашата щастлива среща! Тя подава бутилката на мъжа, той с готовност я отваря, изпива половината и й я връща. Тя я взима, запушва я и му я подава отново. Той е учуден: - Ти няма ли да пиеш? Тя отговаря: - Не, мисля да изчакам да дойде полицията…