Идва командирът на полка и пита...

Идва командирът на полка и пита постовия има ли някакви произшествия. - Не, няма… всичко е наред - казва постовият, - само кучето, дето го хранехме, умря. - Интересно и от какво умря? - пита командирът. - Ами конското месо, дето му дадохме, малко надъхваше. - Какво конско месо, бе? Ние нямаме конско месо? - Ами от коня, дето тегли водоноската? - Ама конят, и той ли умря? - Изгоря с водоноската. - Как изгоря водоноската? - Запали се от караулното. - А караулното как се запали? - Старшината си хвърли фаса и гръмна бурето с барута? - ЕЕЕЕ, тоя път вече те хванах, че ме лъжеш, старшината не пуши! - Аааа, пропуши, пропуши. - А стига бе, че той кога пропуши? - изкрещял извън нерви командирът. - Ами, откакто откраднаха знамето на полка.
Три прос*итутки си скучаели на магистралата. По едно време едната казала:
- Колежки, ние тука, както цяло се плющим по пътищата, дали ако сега си метна прашките на оная стена и ша залепнат?
- Ами айде да видим!! - казали другите ку*ви.
Кифлата си свалила умирисаните, кирливи и лепнещи прашки и ги метнала по стената отсреща. Прашките залепнали и не мръднали.
- Кво ше кажете, а? - казала самодоволно уличницата.
Втората я изгледала с насмешка, събула си почернелите вече подобия на прашки и ги запратила по стената. Те обаче се свлякли бавно, оставяйки диря като от охлюв, само че зелена. Третата дърта ку*ва, която била най-стара в бранша казала:
- Гледайте момичета, как се прави!
И тя си метнала прашките, които вече приличали на топка водорасли. Те залепнали на стената, тръгнали да се свличат, оставяйки зелено-оранжева диря, но от тях изскочили някакви паяшки крачета и те запълзели пак нагоре...
Трите гнусни кранти се гледали умно известно време и накрая едната казала:
- И като се замисля, че всеки втори клиент разказва как сме били по-хигиенични от жена му...