Баба намери бумеранг в двора и...

Баба намери бумеранг в двора и 3 часа не можа да го изхвърли.
Историята се разказва независимо, както в Русия, така и у нас, та има сериозна вероятност да се е случила наистина:

Момчета от Пловдивско купуват нов руски лекотоварен автомобил "ГАЗель", за да развозват домати и краставици от оранжерията си. Добре ама още през първите няколко дни експлоатация установяват, че нещо в каросерията чука - метал върху метал. Неколкократно изпразват всичко отзад, включително се вадят резервни гуми инструменти, проверява се за нещо забравено по ъглите и под черджетата - НИЩО - щом автомобилът потегли и се друсне някъде, почукването започва!

Накрая един ден им писва, намират няколко часа свободно време, тиха полянка и един чифт медицински слушалки и докато двама от тях леко разклащат на ръка "Газелата", то третия лази със слушалките по пода на товарното отделение, за да локализира почукването. След 30-40 минути местоположението на източника на звука е определено с точност до около 15 сантиметра и се оказва ВЪТРЕ в централната, поддържаща каросерията греда (забл.: тая греда представлява профил с приблизително квадратно сечение, образуват от заварката на два други П-образни профила, със страна около 15см). Маркират мястото, връщат се в гаража, вадят ъглошлайф и изрязват едно парче от гредата, колкото да надзърнат вътре.

Когато парчето пада, точно насреща му се оказва една гайка - М24 - закрепена на края на къса (към 10-12см) верижка, а другия край на верижката пък е прикапан с лека заварка, къде средата на горната стена на съставната греда. На верижката виси и пластмасов маркер, от тия, дето се слагат по ел-инсталациите и се надписват с неизмиваем туш. На този също има надпис. Прочитат го: "Молодец! Нашел!" ("Юнак! Откри я!")
Жена ми стоеше пред мен. Без да каже дума, тя взе и изпразни голям буркан от лютеница и започна да пълни изпразнения буркан с камъни до горе, камъни колкото топче за тенис на маса. После ме попита дали буркана е пълен.
Аз се съгласих, че е пълен. Тогава жена ми взе кутия с малки речни камъчета и ги изсипа в буркана. Тя разтърси леко буркана. Камъчетата, разбира се, се наместиха между по-едрите камъни. Тя ме попита дали буркана е пълен сега. Аз се съгласих - "да, пълен е". След което жена ми взе торбичка с пясък и започна да го налива в буркана, в резултат на което пясъкът запълни останалите празнини.
"А сега?" - попита тя, и продължи "Аз искам да признаеш, че това е твоят живот. Камъните са важните неща - семейството ти, жена ти, която те обича, здравето ти, децата ти - всичко, което е толкова важно за теб, че ако го изгубиш ще бъдеш съкрушен. Малките камъчета са другите неща, които имат значение, но в по-малка степен. Те представляват неща като работата ти, къщата ти и колата ти. Пясъкът е всичко останало. Малките неща - твоят Андроид, футбола, бирата, порното. Ако сложиш първо пясъкът или малките камъчета няма да има място за големите камъни. Същото става с твоя живот. Ако изразходваш цялата си енергия за малки неща, материални неща, няма никога да имаш място за нещата, които са истински важни.
Аз бях смаян... Толкова я обичам, но откъде щеше тя сега да вземе лютеница за сандвича ми?