По стандарт на живот никога...

- По стандарт на живот никога няма да догоним съседите ни, - казва жена на мъжа си.
- Трети път ги обират, а нас нито веднъж...
Когато се прибирам у дома не светвам лампите в моята стая и затварям плътно вратата. Съвсем бавно спускам щорите, за да няма никакъв шанс случаен, твърде любопитен минувач да надзърне и да види какво се случва в тази стая. Приближавам се до леглото... събличам се мнооого бавно и вадя от шкафчето вълнуващо, шумяща найлонова торбичка с голям твърд предмет в нея. Предвкусвайки ноща потрепервам... нежно разтварям торбичката... Ръката ми плахо напипва гладката твърда повърхност... през тялото ми преминават непознати вълни... Лягам в леглото, а то победоносно поскърцва в отговор.. .Меката възглавница нетърпеливо ме призовава да я докосна с парещи бузи... Но не трябва да лягам! Настанявам се удобно на леглото, облягайки се на стената... Пръстите ми усещат всички малки неравности по повърхността... на предмета... Пулсът ми се учестява, предусещайки блаженството, което ще изпитам. Включвам осветлението над главата си, любувайки се на продълговатите форми, с онзи така възбуждащ червен цвят на неговата обвивка... Отварям този шибан конспект и чета, чета ли чета - цяла нощ... Какво да се прави - сесия!
Лорд Джон бил в командировка в чужбина. Една вечер получил съмнения относно неговата съпруга - той бил почти сигурен, че тя му изневерява и че дори в момента е с друг в собственото му легло. Намерил телефон и набрал своя номер. Отсреща му отговорил, естествено икономът:
- На Вашите услуги, сър.
- Боб, моля те, отиди до спалнята и погледни през ключалката
кой е в леглото.
- Един момент...
И така след минута иконома се връща на телефона:
- Сър, погледнах в спалнята и Ви видях как се любите с Вашата съпруга в леглото.
Следва кратко мълчание и Лорд Джон бесен нарежда:
- Слушай момче, веднага ми вземи пушката от килера и ме убий, мен и моята съпруга. Занам, че ще го направиш, това е заповед!
- Добре сър - и иконома оставя слушалката. Следват два бързи изстрела, малко писък и тишина... Слушалката се вдига за пореден път:
- Сър, изпълних стриктно Вашите заповеди. Застрелях Ви от първия път, Вас и Вашата съпруга. Сега какво да правя?
- Много добре - отговаря лорда доволен - Сега вземи двата трупа и ги закопай надълбоко някъде в зимната градина.
- Какво? Зимната градина!? - пита иконома изумен - Та ние нямаме зимна градина! Извинете сър, Вие кой номер сте набрали?