Иванчо казва на майка си...

Иванчо казва на майка си:
- Мамо, дай сладолед.
- Няма да ти дам, скоро ще обядваме. Излез и си поиграй малко.
- Няма никой навън, за да си играя. Дай сладолед.
- Няма да ти дам. Играй си вкъщи.
- Добре, ама играй с мен. На майка и баща.
- Уф, че си и ти. Добре, ти си бащата, аз съм майката.
- Ето аз се връщам от работа:
Кво си седнала? Я си вдигни задника накрая и дай един сладолед на детето.
Защо не трябва да се ходи семейно на банкет? Комшията ми на етажа е голям купонджия. Пък и в една фирма работи — веселяци като него! Само търсят повод за сплотяване на колектива. И то както е модерно днес - несемейно. Демек мъжете без жени и жените без мъжете си. Обаче вечерта срещу Коледа ги срещам пременени на входа заедно с жена му - между впрочем готино парче, бивша волейболистка в ЦСКА. - Купон! — вика. - С жените тоя път. Поне ще има кой да ме върне с колата. И това беше. Щях да забравя, ако сутринта не ги срещнах на асансьора - връщат се. Тя синя от яд и студ, а той със синка под дясното око. - Ясно! Някъде са го ступали. - викам си. - На левичар ли си налетял? — рекох съчувствено. - Ами! — рече той и стрелна особено жена си. - Тя. Сепнах се. Погледнах я с нови очи. - Представяш ли си! - изпусна нервите си тя. - Танцува с коя ли не, но не и с мене - преживях го. Напи се като талпа — издържах. Накара ме на две ракии аз да карам до тук… Тъкмо запалих двигателя, когато той успя да се настани на седалката вдясно. И представяш ли си какво изломоти? "Сега - вика - у вас ли ще отиваме или всеки у дома си?