Действието се развива в едно от...

Действието се развива в едно от частните радиа в Перник. Върви някаква радио-игра, в която слушател трябва да предложи най-оригиналната употреба на дума, която я няма в речника (големия Български тълковен, един такъв тъмнокафяв, ако се сещате). Наградата е екскурзия до Слънчев Бряг.
Предаването върви доста скучно до един момент, в които се обажда някакъв байно:
- Алоо, радиото ли е?
- Да радиото е - отговаря радиоводещия - коя дума ще предложите?
- Ами думата е Тиго. Т-И-Г-О.
- Тиго? Момент така - чува се прелистване на голям тълковен речник - тиго, тиго... Няма такава дума! И сега, за голямата награда - екскурзия до Слънчев Бряг - какво изречение ще предложите с тази дума?
- Ми... Тиго навра у газо!
Радиоводещия прекъсва линията, и след 5 секунди гробна тишина пуска музика. Предаването продължава да върви, обаждат се разни лелки със тъпи предложения, обажда се един дядо да каже, че оня, предния байно, е комунист, но общо взето - скука. И три минути преди края на предаването се обажда друг байно.
- Алооо?
- Добър ден, приятно ми е да ви чуя - веднага реагира водещия - коя дума ще предложите за участие в играта?
- Ми… Пасъм. П-А-С-Ъ-М.
- Момент така - прелистване на тъмнокафяв речник - не, няма я! За екскурзия до Слънчев Бряг, какво изречение ще предложите?
- Ми... Пасъм аз бе, тиго навра у газо!
Гарабед и Киркор са приятели. Киркор завършил висше образование, оженил се, имал деца, станал голям началник. Гарабед си стоял ерген и бил обикновен работник. Не щеш ли избухнала война и всички, които били ергени, трябвало да постъпят в армията. Гарабед отишъл за съвет при приятеля си - кое е по-добре - да отиде войник или да се ожени? - Виж сега! - казал Киркор. - Ако се ожениш, работата е ясна, но ако отидеш войник, има две положения: или да се върнеш жив, или да те убият. Ако се върнеш жив, работата е ясна, но ако те убият, има две положения: или да те погребат, или да те кремират. Ако те погребат, работата е ясна, но ако те кремират, има две положения: да хвърлят праха ти или над морето, или над земята. Ако го хвърлят над морето, работата е ясна, но ако го разпръснат над земята, има две положения. Прахът ти да натори тревата или дърветата. Ако натори тревата, работата е ясна, но ако натори дърво, има две положения: това дърво да го отрежат или за огрев, или за хартия. Ако го отрежат за огрев, работата е ясна, но ако го отсекат за хартия, има две положения: от тебе да направят или вестникарска хартия, или тоалетна хартия. Ако е вестникарска, работата е ясна, но ако е тоалетна, има две положения: с теб да се обърше или мъж, или жена. Ако се обърше мъж, работата е ясна, но ако се обърше жена - то все едно, че си се оженил!
Както карах Трабанта и не щеш ли - съдба се отбих в ресторанта, за да хапна чорба. На съседната маса една дама седи. Една дама от класа с ей такива гърди. Тя облизваше устни, аз я гледах смутен и желания вкусни се събудиха в мен. Имах няколко бона и ми падна перде. О, пред нея Мадона репички да яде. Но отсреща не щеш ли един мъж изрева с триъгълни плещи и квадратна глава: - Ало, малката, как си? Плащам! Тръгвай със мен! Тя му каза: - Простак си! - и добави: "Кретен!" Разгневи се обаче тоз, квадратният пес. Тя пищи, той я влачи към един Мерцедес. О, така се ядосах и какъвто съм луд, на земята го проснах с един ъперкут. Но пристигат четирма на уши с обеци - охранителна фирма, цял отбор от борци… И какво да ви кажа - полудял от любов, аз лежа на паважа, а след туй в "Пирогов". Нямам близки, съседи, ни жена, нито брат, с телесни повреди и отпред, и отзад, изпочупен, гипсиран, смъртоносно ранен, от любов репресиран, за любов награден. И завит с одеяло, гледам в стаята - Тя с термометър, цукало и букетче цветя, уморена и бледа на леглото седи и в очите ме гледа с ей такива гърди. - Помълчи за минутка, нямам капка вина, аз не съм пр*ститутка, аз съм честна жена. Ти не си адекватен в този к*рвенски век, ти си невероятен, ти си честен човек. Ах, сърцето ми страда да те гледам лежащ. Да отидем в Канада или примерно в САЩ. От покоен роднина наследих ресторант… - Ами мойта Родина? Ами моят Трабант? Не, не искам да чуя. Тука аз съм роден. Аз съм българче, туй е първа радост за мен. На леглото ми бледа любовта ми седи и в очите ме гледа с ей такива гърди. После моето тяло тя премести така и ми сложи цукало и ми махна с ръка: - Сбогом, смешно човече! Ах, за теб ми е жал, че България вече е потънала в кал. Няма тук патриоти. Хайде, миличък, спи! На таквиз идиоти тя все пак се крепи. О, Българио, нека имаш жребий нелек, теб тринадесет века те насилват през век. Помълчи за минутка, нямаш капка вина. Ти не си пр*ститутка, ти си честна жена!