Гарабед и Киркор са приятели. Киркор...

Гарабед и Киркор са приятели. Киркор завършил висше образование, оженил се, имал деца, станал голям началник. Гарабед си стоял ерген и бил обикновен работник. Не щеш ли избухнала война и всички, които били ергени, трябвало да постъпят в армията. Гарабед отишъл за съвет при приятеля си - кое е по-добре - да отиде войник или да се ожени? - Виж сега! - казал Киркор. - Ако се ожениш, работата е ясна, но ако отидеш войник, има две положения: или да се върнеш жив, или да те убият. Ако се върнеш жив, работата е ясна, но ако те убият, има две положения: или да те погребат, или да те кремират. Ако те погребат, работата е ясна, но ако те кремират, има две положения: да хвърлят праха ти или над морето, или над земята. Ако го хвърлят над морето, работата е ясна, но ако го разпръснат над земята, има две положения. Прахът ти да натори тревата или дърветата. Ако натори тревата, работата е ясна, но ако натори дърво, има две положения: това дърво да го отрежат или за огрев, или за хартия. Ако го отрежат за огрев, работата е ясна, но ако го отсекат за хартия, има две положения: от тебе да направят или вестникарска хартия, или тоалетна хартия. Ако е вестникарска, работата е ясна, но ако е тоалетна, има две положения: с теб да се обърше или мъж, или жена. Ако се обърше мъж, работата е ясна, но ако се обърше жена - то все едно, че си се оженил!
Петък. Последен ден от седмицата, после уикенд. Качвам се в таксито, но с оглед сезона съм със секси ушанка, секси палто и секси три ката дрехи под него и ми става топло. Опитвам се да отворя прозореца - няма копче. – А! - възкликвам изненадано към шофьора... Няма ви го копчето за прозореца! – Той е сензорен. - равнодушно отговаря той, докато висим на светофара. – Как сензорен? – Ми така... Плъзгаш пръсти отгоре надолу, кат' при телефоните. Плъзнах надолу - Оооо! Отваря се! Плъзнах нагоре - затваря се. Докато стигнем до работата не спрях да си играя. Шофьорът потрисаше рамене от сподавен смях, радваше се с мен от детския ми възторг. Но аз бях толкова въодушевена! Не живея ли в най-добрия град! С най-добрите таксита, със сензорни прозорци! Пристигнахме. Понечих да слизам, а шофьорът ме спря: – Госпожо, само да ви предупредя, да не се излагате пред хората. Това с прозореца беше шега, копчето е ей тук, до мен. Мислех да ви кажа още първия път, но вие така се радвахте... Помислих си: - И защо ми го каза? Уби всичко детско в мен...