92-ра година... Капе кранчето на парното...

92-ра година... Капе кранчето на парното, навеждам се да попия с един парцал, и котката ме лефна за топките, стреснах се, и си разцепих главата в кранчето на радиатора... Текна кръв, за малко да припадна, дойдоха санитари с линейка, ама трябвало да ме шият в Пирогов... Тея двамата санитари ме мъкнат по стълбите към втория етаж с носилка, а аз им обяснявам как съм си разцепил главата заради котката на гаджето. Изпуснаха ме от смях, и си счупих китката по стълбите... Прибрах се на другия ден, сякаш от фронта, гипсиран и бинтован... Та който няма късмет, няма, сляпа неделя му казват.
КРАСУТА

Нищу нямаши ми фчера,
ставам сутранта,
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута!
Викам сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисам
и са нагласа!
Тъй пу нощник и терлици,
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.
Дрямах начи и въртях са,
цъках със език,
плюх са дан са уручасам -
тъй са възхитих.
Дъл на пустуту глидалу
са яви дифект!?
Тъй да съм разхубавяла...
А, сига де! Дерт!
Са умислих утведнъшки -
как навън ш' въря?
Момцити ку са натръшкат
кату ма съзрат?
С модна фуста, чи забрадка,
с китка у ръка;
с тос акъл зер за три патки,
кату заблеста...
И къдету койт' ма срещни -
пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни...
Пък ни съм таквас!
Туй наверну сън е билу,
сигур йощи спа
и ми са е присънила
буйна красута.
Скуркузъбел съм, мий ясну -
ич дан ма съзреш,
щот ут толкува прикраснус,
мой са пубулейш.
Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа да ма ущипи!
(пу възможнус мъж!)