- Колко прави 10 по 100 грама?
- Литър.
- Ето, че и ти казваш литър. А е килограм.
Събота сутрин е. Събуждам се и ми е нещо неестествено. Поглеждам часовника - 10:30. Не е възможно! В събота никога не съм спал толкова до късно. Не чувам никой съсед да прави ремонт, няма къртене, пробиване, рязане, заваряване, нищо! Тишина! Леля Гинче над нас и тя още не е пуснала прахосмукачка, а е вече 10:30, какво се бави, по дяволите? Глухата баба Миче пък още не си е включила телевизора. Странно, точно преди седмица по това време бях неволен свидетел на поредната любовна драма на Рич от "Дързост и Красота". А сега е тихо, ненормално тихо. Единственият звук, който достига до мен е някакво далечно лежерно гугукане. Давам си сметка, колко прекрасно може да е едно съботно утро, ако те оставят да се наспиш. Протягам се сладко-сладко в леглото и се обръщам на другата страна да си доспя в царството на тишината, когато някой някъде се изкрясква: - "Тока додиии"...
В зоопарка привършили парите и помолили добрите хора, да вземат за зимата по някое животно. Всеки взел по нещо, само една горила никой не я искал. Накрая намерили добър самарянин, който се съгласил да вземе горилата. На тръгване му казали: - По принцип горилата е много спокойна, но никога, чувате ли, в никакъв случай не я удряйте по рамото! Завел човекът горилата вкъщи, обаче любопитството му няма граници. Взел, че я тупнал по рамото. В същият момент очите и се налели с кръв, ноздрите се разширили... Мъжът се уплашил и побягнал, а горилата се втурнала да го преследва из цялата къща. Обръщайки всички мебели, човекът все успявал да се измъкне, докато горилата не го приклещила в един ъгъл. Затворил очи човекът и чака смъртта. Изведнъж някой го тупнал по рамото и казал: - Сега ти гониш...
Сподели