Командирован в малък провинциален град се...

Командирован в малък провинциален град се настаних в едно хотелче. Глуха провинция, скука, в стаята има само една библия, даже няма телевизор. Кво да прави нашият, взел библията и започнал да я чете. По едно време грабнал телефона и се обадил на телефонистката на хотела. Какво си говорили, никой не знае, но след 1 час тя се качила при него и се изчукали сладко, сладко. Лежат си в кревата и тя го пита:
- Как така се отзовах в кревата с непознат клиент така бързо?
- Е,как! На 20-та страница в библията някой е написал "Телефонистката не отказва на никой!"
Един селянин отишъл на пазар а да си купи крава. Спрял се на едно място където се продавали две крави, много хубави обаче едната била 100 лв., а другата 200 лв.
- Абе защо едната крава е 100 лв., а другата 200 лв. - попитал продавача селянина.
- Ами тази от 100 лв. е от Бургас, иначе нищо и няма.
И селянина купил кравата от 100 лв., казал си какво пък като е от Бургас. И наистина на кравата и нямало нищо, давала доста мляко не била болна и въобще идеална. След няколко месеца дошло време да се запложда кравата и селянина я завел при селския бик. Но таман бика да качи кравата и тя се дърпала. Селянина хванал кравата, и бика таман да я качи и кравата пак се дръпнала. Тогава селянинът извикал комшията да я държат двамата. И бикът таман да я качи и тя пак успяла да се дръпне.
- Абе тая крава да не е от Бургас? - попитал комшията.
- А, ти от къде знаеш бе? - попитал учуден селянинът.
- Е, как от къде, нали и жена ми е от Бургас.
Събота сутрин е. Събуждам се и ми е нещо неестествено. Поглеждам часовника - 10:30. Не е възможно! В събота никога не съм спал толкова до късно. Не чувам никой съсед да прави ремонт, няма къртене, пробиване, рязане, заваряване, нищо! Тишина! Леля Гинче над нас и тя още не е пуснала прахосмукачка, а е вече 10:30, какво се бави, по дяволите? Глухата баба Миче пък още не си е включила телевизора. Странно, точно преди седмица по това време бях неволен свидетел на поредната любовна драма на Рич от "Дързост и Красота". А сега е тихо, ненормално тихо. Единственият звук, който достига до мен е някакво далечно лежерно гугукане. Давам си сметка, колко прекрасно може да е едно съботно утро, ако те оставят да се наспиш. Протягам се сладко-сладко в леглото и се обръщам на другата страна да си доспя в царството на тишината, когато някой някъде се изкрясква: - "Тока додиии"...