В час по география учителката изпитва...

В час по география учителката изпитва Иванчо:
- Иване, кажи кое е най-известното дърво от Африка!
- Ебобаб, госпожо.
- Нееее, я помисли малко!
- Ааа, да, да - бабоеб!
Тя. - Искам ягоди. Той носи ягоди, подготвен. - Заповядай. Опитва. - Не искам ягоди. Искам хамсия. - Ето ти хамсийка, хапни си. - Не искам хамсия... - Друго нещо ли искаш? - Искам! - Какво искаш? - Праскови искам. Носи праскова. Обелена. - Заповядай? - Не искам! Лигава ми е. Искам... Не знам... Искам хляб с масло и сирене. 3 минути по-късно. - Ето ти филийка с масълце и сир... - Каква е тая смрад! Не искам сирене!! - Добре. Отнася филията. - Искам... Лайно. - ЛУДА ЛИ СИ! Какво лайно, откъде да го взема! - Ами от кенефа! Отивай! Десет минути. Носи поднос с лайното. - Какво е това? - Как какво! Нали ти го искаше! - Посоли го! Посолява го. - Ръсни му черен пипер. Ръсва му. - Опитай го как е. - НЯМА ДА ГО ОПИТАМ! СЪВСЕМ СИ ОТКАЧИЛА! - ОПИТАЙ ГО ПЪК! Това се повтаря няколко пъти. Накрая с върха на вилицата той го опитва. Прави гримаса... - Как е? - Как искаш да е - ЛАЙНО! - Тогава не го искам...
Г-н Хонда, умрял и отишъл на небето, за да го съдят.
При портите, Св.Петър му казал, "понеже си бил такъв добър човек а твоите мотори промениха света, наградата ти е, че можеш да поциклиш с който искаш в Рая."
Г-н Хонда помислил малко и казал, "Искам да се видя с Господ. Искам да го питам нещо".
Св. Петър помислил към 1-2 минути, след което завел г-н Хонда в Тронната Зала и го представил на Господ.
Тогава той попитал Господ, "Ти ли си изобретателя на жените?"
Годпод казал: "О, да. Определено съм аз "
"Ами," казал г-н Хонда, "Като един професионалист на друг, имаш някой много сериозни пропуски във дизайна."
1. Има много голяма несъстоятелност в предните изпъкналости.
2. Дрънка постоянно с висока скорост.
3. На повечето задниците им са меки и се клатят прекалено много.
4. Входящите колектори са поставени прекалено близко до изходящите.
5. Като сложим и ежемесечният им принудителен престой и бездействие става нечовешко, а за средствата дето отиват за поддръжка просто да не говорим.
"Хм, ти определено направи няколко много добри попадения" отговорил Господ, "Нека да погледнем."
Господ отишъл до нечовешкия си супер компютър, написал някакви неща и зачакал за резултата. След малко казал, "Абе, май ще излезе, че си напълно прав и моето изобретение е дефектно, но според тия цифри, повече мъже се возят на моето изобретение, отколкото на твоето."
Началникът на едно предприятие отишъл при подчинения си Бай Иван и му казал:
- Бай Иване, другата седмица ще идва на посещение президента Първанов, искам всичко да е на ред.
Бай Иван го уверил, че всичко ще бъде както трябва и няма да има проблеми. Така и станало. Президентът пристигнал и като видял Бай Иван още от портала се запрегръщали - станало ясно, че са приятели. Сложили големите софри - ядене пиене, минала срещата...
След месец началника отива по същия повод при Бай Иван със заръката всичко да бъде както трябва, ще идва на посещение президентът на Русия - не може да допуснат да се изложат. Срещата протича по същия начин, Путин се оказва в много добри приятелски отношения с Бай Иван, отново големите софри - всичко минало безпроблемно.
След още два месеца, началника пак отива при Бай Иван и му казва:
- Бай Иване, много допринесе за това предприятие, много помогнаха приятелските ти отношения с тези влиятелни хора, като възнаграждение искам да дойдеш с мен във Ватикана - за литургията на Папата.
Така и станало - отишли на литургията, а там много народ. Бай Иван и началника му застанали в центъра на тълпата и литургията започнала. По едно време Папата казал по микрофона:
- Бай Иване, ти тук ли си бил? Ела при мен горе.
Отишъл Бай Иван, литургията свършила, а когато се върнал началника му бил припаднал и се опитвали с вода и шамари да го свестят. Когато дошъл на себе си Бай Иван го попитал:
- Началник, какво ти стана, защо припадна?
А началника отговорил:
- Добре... че си приятел с Първанов го приех, че сте близки с Путин пак го преживях, че Папата те познава - как да е; но не можах да издържа когато един японски журналист дойде при мен, посочи към трибуната и попита:
- Абе, кой е оня там горе до Бай Иван?