- Чу ли че паднала част от ресторанта на хотел "Родина"?
- Чух, сигурно е от наводненията.
- Ти пък, как ти хрумна?
- В България само природата може да е виновна...
По времето на социализма млад писател отишъл в издателство "Народна младеж" при главния редактор и му предложил първото си произведение, наречено "Любов". Текстът бил следният: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов.". Редакторът казал:
- Много добре, млади момко, но трябва да включиш и трудов ентусиазъм. Айде ела утре пак.
На следващия ден младият писател отишъл при редактора и му предложил новия текст: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници копаеха канал.".
- Мдааа - казал редакторът - по-добре е сега, но пак нещо не достига. Няма я партийната линия. Айде, до утре.
На третия ден текстът бил: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал.".
- Дааа, днес е значително по-добре. Но къде е вярата в утрешния ден? Чакам те утре пак.
И на четвъртия ден произведението вече придобило окончателния си вид: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал. Изведнъж бай Пешо Бригадира захвърли кирката и извика: Еб*л съм й майката на работата! И утре е ден!!!".
Семейство арменци, жената-млада, хубава...мъжът и той, обаче колкото и да се сдържали по каноните се на*бали, щото трябвал наследник. Лошото било, че се родил син - рижав...ужас! И мъжът и жената чернокоси, чернооки, а синът - рижак! Кръстили го Хампарцун, незнайно защо, но барем името му да е като на родата - арменско. Бащата много се съмнявал, че не е негово синчето и отишъл за справка при местния баш еб*ч на селото. Разказал му как стоят нещата и опитният взел да разпитва:
- Абе, ти с жена ти често ли се чукаше?
- Ами, не! Даже вобще не съм я чукал преди да направя Хампарцунчо! Ама все-пак, май някой друг я е чукал, щото аз - черен, тя - черна, пък Хампарцунчо - рижак!
- Не, бе, никой не я е чукал, ама Хампарцунчо е рижав, щото на излизане е обрал ръждата!