Учителката: - Иванчо, знаеш ли да броиш...

Учителката:
- Иванчо, знаеш ли да броиш?
- Да, тате ме научи!
- А кажи, след 3 кое число следва?
- Четири.
- Браво! А след 7?
- Осем!
- Юнак! И да поздравиш баща си от мен! А след 10 какво следва?
- Вале.
Жена ми стоеше пред мен. Без да каже дума, тя взе и изпразни голям буркан от лютеница и започна да пълни изпразнения буркан с камъни до горе, камъни колкото топче за тенис на маса. После ме попита дали буркана е пълен.
Аз се съгласих, че е пълен. Тогава жена ми взе кутия с малки речни камъчета и ги изсипа в буркана. Тя разтърси леко буркана. Камъчетата, разбира се, се наместиха между по-едрите камъни. Тя ме попита дали буркана е пълен сега. Аз се съгласих - "да, пълен е". След което жена ми взе торбичка с пясък и започна да го налива в буркана, в резултат на което пясъкът запълни останалите празнини.
"А сега?" - попита тя, и продължи "Аз искам да признаеш, че това е твоят живот. Камъните са важните неща - семейството ти, жена ти, която те обича, здравето ти, децата ти - всичко, което е толкова важно за теб, че ако го изгубиш ще бъдеш съкрушен. Малките камъчета са другите неща, които имат значение, но в по-малка степен. Те представляват неща като работата ти, къщата ти и колата ти. Пясъкът е всичко останало. Малките неща - твоят Андроид, футбола, бирата, порното. Ако сложиш първо пясъкът или малките камъчета няма да има място за големите камъни. Същото става с твоя живот. Ако изразходваш цялата си енергия за малки неща, материални неща, няма никога да имаш място за нещата, които са истински важни.
Аз бях смаян... Толкова я обичам, но откъде щеше тя сега да вземе лютеница за сандвича ми?
Дядо поп си търсил чирак, обаче не искал чирака да знае какво е това еб*не. Иванчо разбрал за тази работа, и се престорил че не знае.

Дошли глашатаите и го попитали:

- Момче знаеш ли какво е това (ЕБ*НЕ)?

- Не - казало момчето.

Те се спогледали и си рекли:

- Бааа този е много тъп, дядо поп ще го хареса. Завели го те при ПОПА и му казали:

- Това е той.

Попът го попитал:

- Как се казваш бе момче?

- Е*и бържи - казал Иванчо.

- Брей, странно име - рекъл попа - аз съм дядо Поп.

След това слешнал попадията. Тя го попитала:

- Ти да не си новия чирак?

- Да - казало момчето.

- Как се казваш? - попитала тя.

- Пу*ка - казал той.

- Аз съм попадията, жената на попа - рекла тя.

Малко след това той видял Марийка и тя го попитала:

- Ти да не си новото момче? Как се казваш ти Капи?

- Да - казал той.

Вечерта седнали да ядат. Марийка рекла:

- Тате, аз тази нощ ще спя навън.

Попът рекъл:

- Недей дъще, ще завали дъжд и ще настинеш.

- Няма - рекла тя.

Легнали да спят те и Иванчо си рекъл: "Сега е момента да я натъртя."

Отишъл той и я почнал. А Марийка почнала да вика:

- Капи върху мен, капи върху мен!

- Че как няма да капи, нали ти казах, че ще вали.

Майката се притеснила за детето си и излязла и почнала да вика:

- Олеле ПУ*КА между на щерка ми краката!

А попа от вътре казал:

- Че ти къде искаш да е, на челото?

- А бе не пу*ка между на щерка ми краката!

Попът се уплашил и той излязал. Като го видял какво прави с дъщеря му извикал:

- Е*и бържи кв'о прайш там?

Попитал го пак:

- Е*и бържи кв'о прайш там?

Иванчо станал от Марийка, поотръскал се, прибрал си члена и казал:

- Дядо попе и да искам по-бързо не мога ...