Срещат се двама неми. Гошо и...

Срещат се двама неми. Гошо и Пешо. Обаче Пешо по някакъв начин се научил да говори. Пешо: - Ооо, Гоше кво стааа? Гошо: - .............. Пешо: - Е, спокойно Гоше, нали знаеш, че и аз не говорех, но ми намериха много добър лекар и ето говоря, утре ще те водя. На другия ден при доктора. Виза Гошо. Доктора: - Добър ден, съблечете се, обърнете се, наведете се! И го опънал. Гошо: - Ааааааааааааааааааааааааааааааа... Доктора: - Утре ще дойдеш за - "еееееее"... Излиза Гошо, а отвън Пешо и го пита: - Кво стана Гоше? - Аааааааааааааааааааааааааааа... - Охооо, ти нататък на съгласните ще видиш кво става!
- Скъпа, прибрах се!
(пълна тишина)
- Прибрааах се! (още по-пълна тишина)
- Що за шиб*на работа?! Любимият съпруг се прибира от работа уморен, гладен, а го "посрещат" само разпердушинени пантофи и умилкващ се котарак... (Котаракът демонстративно се търкулва и се отърква в единия пантоф)
- Мамка ти, семейство! Къде си?!
- Добре де, както искате!
- Между другото... взех заплата!
(емоции)
- А също и ме повишиха!
(емоции = 0,00)
- Ама аз имам Рожден ден, в крайна сметка!
(Малко по-високо)
- Нима вкъщи няма абсолютно никой?! Тогава ще пуша тук - днес ми е позволено - а вие се задушавайте!
(И още по-високо)
- И ще поканя приятели да пийнем водка! Много водка!
- А те ще дойдат не с дебилните си съпруги, а с гаджета! И на мен ще доведат!
(тишина)
- Между другото, мила моя съпруго, от доста време ми хваща окото твоята приятелка Петя от съседния вход. А по всичко изглежда, че и аз на нея. Тя, разбира се, е к*чка, но ние с нея само ще се ч* каме, нали... няма да живеем заедно - така че ми е все тая какъв й е нравът.
(гробница)
- А приятелите ми така ще се напоркат, че отново ще говорят мръсотии за теб. Аз ще ги нарека кучи синове... каквито те са си всъщност, дори и когато са трезвени... И ще им блъсна кухите лейки върху кухненската маса...
(помръдвайки опашка, котаракът демонстрира презрение)
- А пък оня пед*л Мишо, който беше на нашата сватба, също изневерява на жена си. Изневерява и то не със Светла (това беше по-преди), а с
Иван.
(котаракът се скри в единия пантоф)
- И изобщо, всичките ни познати - начело с твоите роднини, са абсолютно морално пропаднали типове. А Петър Страшимиров вече и физически е започнал...
(животното отива към кухнята, бавно отваряйки вратата)
Празнична трапеза! Навсякъде балони! Вино, водка, приятели, Петя, Светла, Иван, пед*ла Мишо, Петър Страшимиров и... любимата съпруга.
Изумени физиономии... неуспели да се затворят от почуда усти... плакат
"Честита 30-та годишнина!"... бавно летяща към физиономията на юбиляра чиния с неговата празнична торта! Някъде в далечината едва се долавя шепота на жената: "Честит Рожден ден, скъпи! Ние искахме да ти направим изненада... да те зарадваме..."
Учителка казва на класа:
- Деца, утре на гости ще ни дойде майор Милев. За домашно всички да напишат по едно изречение, което да възхвалява майор Милев и в което всяка дума да започва с буквата "М".
На следващият ден майор милев заедно с учителката изпитват учениците. Учителката:
- А сега деца кой желае да си прочете домашното?
Иванчо вдига ръка най-настоятелно, но учителката знае, че ще каже някоя глупост.
- Марийке, чети.
- Манхатън, майор Милев мъчи мафията. Мафията: милост майор Милев, милост.
Всички ръкопляскат, майор Милев е доволен.
- Следващият.
Гора от ръце, иванчо вдига и двете.
- Петърчо, чети.
- Москва, майор Милев марширува. Маршала: молодец, майор Милев, молодец.
Учителката:
- Браво петърчо отличен, следващият.
Отново гора от ръце, а Иванчо е най-настоятелен. Майор Милев прошепнал на учителката:
- Вдигнете това момче, вижте само какво желание има.
- Иванчо чети - едвам измърморила госпожата.
- Малаазия, мараня, майор Милев млещи мазен ми*ет на махараджата. Махараджата: машала майор Милев, машала!