За да отслабнете, яжте само банани!...

За да отслабнете, яжте само банани! Да сте виждали дебела маймуна?
Веднъж един дървосекач сякъл дърво над реката и изпуснал брадвата си в нея. Той заплакал от мъка, но пред него се явил Господ и попитал:
- Защо плачеш, човече?
- Как да не плача, изпуснах в реката брадвата си и вече няма да мога да заработвам, за да храня семейството си.
Тогава Господ извадил от реката златна брадва и попитал:
- Това ли е брадвата ти?
- Hе, това не е моята брадва, - отговорил дървосекачът.
Господ извадил от реката сребърна брадва и попитал:
- Може би, това е твоята брадва?
- Hе, и това не е моята брадва, - отговорил дървосекачът.
Hай-накрая, Господ извадил от реката желязна брадва.
- Да, това е моята брадва, - зарадвал се дървосекачът.
- Виждам, че ти си честен човек и съблюдаваш моите заповеди, - казал Господ, - затова вземи със себе си за награда и трите брадви.
Дървосекачът започнал да си живее в добрина и охолство, но за нещастие един ден в реката паднала жена му. Той отново горчиво заплакал. И отново му се явил Господ и го попитал:
- Защо плачеш, човече?
- Как да не плача, като в реката падна жена ми...
Тогава Господ извадил от реката Дженифъp Лопес и попитал:
- Това ли е жена ти?
- Да, това е моята жена, - pадостно отговорил дървосекачът.
Господ се разгневил:
- Ти ме излъга, защо направи това?
- Виждаш ли, о Господи, - отговорил дървосекачът, - тук стана малко недоpазумение. Аз щях да кажа, че това не е моята жена. Ти тогава щеше да извадиш от реката Катрин Зита-Джоунс, а аз пак щях да кажа, че това не е жена ми. Тогава щеше да извадиш от реката моята жена, и аз щях да ти кажа, че точно това е тя - моята жена. Ти щеше да ми дадеш за награда и трите, и какво щях да ги правя? Аз нямаше да мога да изхранвам и трите, и ние четиримата щяхме да сме много нещастни.
Мъж отсяда в хотел в Австралия. В стаята има компютър и той решава да изпрати електронно писмо на жена си. Обаче случайно сбърква адреса и без да осъзнае грешката си изпраща писмото.
В същото време някъде в Хюстън, вдовица се връща от погребението на съпруга си. Вдовицата решава да си провери електронната поща за писма от роднини и познати. След като прочита първото писмо, тя пада възнак в безсъзнание. Синът на вдовицата дотърчава в стаята, намира майка си на пода и хвърля поглед на екрана, на който пише: До: моята любяща съпруга
Тема: пристигнах
Дата: 7-ми септември, 2005 г.
Знам, че ще се изненадаш да ме чуеш. И тук имат компютри вече, и можеш да изпратиш писма на своите любими. Току-що пристигнах и отседнах тук. Виждам, че всичко е приготвено и за твоето пристигане утре. Нямам търпение да се видим! Надявам се твоето пътуване да е също безпроблемно, като моето. Послепис: Адски е горещо тук долу!
Тя. - Искам ягоди. Той носи ягоди, подготвен. - Заповядай. Опитва. - Не искам ягоди. Искам хамсия. - Ето ти хамсийка, хапни си. - Не искам хамсия... - Друго нещо ли искаш? - Искам! - Какво искаш? - Праскови искам. Носи праскова. Обелена. - Заповядай? - Не искам! Лигава ми е. Искам... Не знам... Искам хляб с масло и сирене. 3 минути по-късно. - Ето ти филийка с масълце и сир... - Каква е тая смрад! Не искам сирене!! - Добре. Отнася филията. - Искам... Лайно. - ЛУДА ЛИ СИ! Какво лайно, откъде да го взема! - Ами от кенефа! Отивай! Десет минути. Носи поднос с лайното. - Какво е това? - Как какво! Нали ти го искаше! - Посоли го! Посолява го. - Ръсни му черен пипер. Ръсва му. - Опитай го как е. - НЯМА ДА ГО ОПИТАМ! СЪВСЕМ СИ ОТКАЧИЛА! - ОПИТАЙ ГО ПЪК! Това се повтаря няколко пъти. Накрая с върха на вилицата той го опитва. Прави гримаса... - Как е? - Как искаш да е - ЛАЙНО! - Тогава не го искам...