Младо момиче се връща тъжно тъжно...

Младо момиче се връща тъжно тъжно от среща с приятеля си.
-Какво има,джени?-пита го майка и.
-Ралф ми предложи женитба!
-А защо си тъжна тогава?
-Освен това ми призна ,че е атеист.Та той даже не вярва,че има ад,мамо!
-Нищо,все пак приеми .Ние двете ще му покажем,че бърка.
Учителка се оплаква на директора: - Иванчо, от 7Б клас пуши цигари, употребява алкохол и опипва момичетата! - Доведи го при мен. - казал директорът. Дошъл Иванчо в кабинета и директорът го попитал: - Е, как е животът? - Едно и също. - Пушиш ли? - Да. - Искаш ли цигара? - Може… Директорът извадил кутия Dunhill и я подал на Иванчо. - Уау! Ето това са цигари! - Пиеш ли? - продължил директорът. - Понякога… - И какво пиеш? - Водка. Директорът извадил една бутилка водка Русский Стандарт и налял по една чаша. - Жестоко! Любимата ми водка! - зарадвал се Иванчо. - Казват, че и с момичета се задяваш? - Ами… Понякога… Директорът звъннал по телефона и след малко в кабинета влезнала много красива жена. - Запознайте се. Това е Иванчо - наш ученик. Отидете в кабинета на секретарката и се забавлявайте. След известно време, Иванчо се върнал изтощен и сияещ от щастие: - Ето, на това се казва жена! Директорът: - Така че, Иванчо, за да постигнеш всичко това, трябва да учиш, да учиш и пак да учиш!
След смъртта им Бай Ганьо и един американец попаднали в Ада. Посрещнал ги Дяволът на вратата и им казва: - Имате право на избор. В кой Ад искате да отидете. В българския или в американския? - Ами каква е разликата? - В американския Ад трябва всеки ден да изяждате по една кофа с лайна, а в българския по две. Американецът естествено, без да се замисля, избрал американския Ад. Бай Ганьо се замислил малко и казал: - Аз съм българин. Патриот. Обичам наште планини зелени. Цял живот живея в България. За какво сега да се променям? Избирам българския Ад. След един месец се срещат Бай Ганьо и американеца. Решили да споделят впечатления. - Е, как е у вас – пита Бай Ганьо? - Прекрасно – казал американецът! - Изяждам сутрин една кофа с лайна и целия ден съм свободен. А у вас как е? - Ами, какво да ти кажа. При нас е както обикновено. Българска му работа. Вечно неуредици и неразбории. Или лайната забравят да ги доставят. Или като дойдат, не са достатъчно и не стигат за всички. За мене все не стигат.